Шизофренията е едно от най– сериозните психични заболявания и води до висока степен на инвалидизация. Тя е част от широка категория разстройства, наречени психотични, които включват загуба на контакт с реалността. Наблюдават се промени в когнитивните емоционалните и моторните процеси. Шизофренията засяга около 1 процент от общото насиление на земята със сходни симптоми , независмно от културните различия или географското местоположение. Най– често началото на заболяването е между 20–30 годишна възраст, като при мъжети се наблюдава по– ранно начало с около 5 години. Шизофренията има ясно изразена генетична компонента. Тово означава, че рискът от развитие на шизофрения е много по–голям, ако има фамилна история за това заболяване. По–късното развитие на симптомите се свързва с по–добра прогноза за протичане на заболяването. Не всички пациенти проявяват едни и същи симптоми, както по разнообразие, така и по тежест. Смята се, че тежестта на протичане и хода на заболяването зависят от генетичната предиспозиция и факторите на средата.
По диагностични критерии шизофренията бива разделяна на пет подтипа: параноидна,дезорганизирана,кататонна,недеференцирана и остатъчна шизофрения.
Наименованието шизофрения е използван за първи път в началото на двадесети век от Ойген Блойле– психиатър от швейцарски произход. Блойе няма предвид „разцепването на личността”, при което се счита, че индивидът има две или повече цялостни, но отделни личности– заблуда която е силно разпространена сред широката аудитория. Той говори за разделянето или разцепването на различни психични функции, като например прекъсването на връзката между емоциите и подтиците от мислите. Блойлер смята, че разстройствата във формата на мисленето, при които пациентът приплъзва един ход на мисълта си върху друг са основната характеристика на шизофренията, повече отколкото са очевидните позитивни симптоми на халюцинации и налудности, водещи до загуба на връзка с реялността.
Симптомите на шизофренията се делят на позитивни и негативни, като някои по– нови класификации включват трета група, свързана с дезорганизирано поведение-когнитивна дисфункция.
Позитивните симптоми са патологично допълнение към преживявянията на личността в норма и са характерни за острата– психотична фаза. Този вид симптоми включват халюцинации, налудности и нарушения на формата на мислене. Позитивни симптоми се наблюдават и по време на хроничната фаза, но с течение на времето обикновено отслабват или поне оказват по-малко влияние върху живота на индивида.
Негативните симптоми включват : нарушения в настроението (изравняване или притъпяване на емоциите) – намален израз на емоциите, с бедна мимика и жестове, намалена емоционална експресия в речта, анхедония – намалена способност да се изпитва удоволствие, ограничени междуличностови умения, 3) асоциалност – очевидна липса на интерес при социална интеракция, 4) аволиция (апатия) – редукция на самостоятелно инициираните целенасочени дейности, 5) алогия – намалена речева продукция (това е друг поглед върху обедняването на речта) . Негативните симптоми са преобладаваща черта на хроничната фаза, но те могат да са налице още при първия психотичен епизод.
Разделянето на симптомите на позитивни и негативни няма за цел те да бъдат оприделени като добри или лоши симптоми, а разделянето в категории, придаващи или отнемащи психични функции. Някои изследователи откриват, че има симптоми които трудно могат да бъдат определени като позитивни или негативни и за това включват трета категориа на „дезорганизация”, която включва някои разстройства на мисленето, причудливо поведение и нарушено внимание. В основата на дезорганизацията са когнитивните нарушения.
Лечението на шизофрения е ако не изцяло, то поне предимно медикаментозно, а психотерапията може да играе само спомагателна роля, свързана най–вече със социална подкрепа и адаптация и по правило е неприложима в острата фаза.
При едно добро и перманентно медикаментозно лечение в повечето случаи могат да бъдат постигани дълготрайни ремисии, които да траят с години, но пълното излекуване на това заболяване е по-скоро изключение отколкото правило.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЗАБОЛЯВАНЕТО ШИЗОФРЕНИЯШизофренията е едно от най– сериозните психични заболявания и води до висока степен на инвалидизация. Тя е част от широка категория разстройства, наречени психотични, които включват загуба на контакт с реалността. Наблюдават се промени в когнитивните емоционалните и моторните процеси. Шизофренията засяга около 1 процент от общото насиление на земята със сходни симптоми , независмно от културните различия или географското местоположение. Най– често началото на заболяването е между 20–30 годишна възраст, като при мъжети се наблюдава по– ранно начало с около 5 години. Шизофренията има ясно изразена генетична компонента. Тово означава, че рискът от развитие на шизофрения е много по–голям, ако има фамилна история за това заболяване. По–късното развитие на симптомите се свързва с по–добра прогноза за протичане на заболяването. Не всички пациенти проявяват едни и същи симптоми, както по разнообразие, така и по тежест. Смята се, че тежестта на протичане и хода на заболяването зависят от генетичната предиспозиция и факторите на средата.По диагностични критерии шизофренията бива разделяна на пет подтипа: параноидна,дезорганизирана,кататонна,недеференцирана и остатъчна шизофрения.Наименованието шизофрения е използван за първи път в началото на двадесети век от Ойген Блойле– психиатър от швейцарски произход. Блойе няма предвид „разцепването на личността”, при което се счита, че индивидът има две или повече цялостни, но отделни личности– заблуда която е силно разпространена сред широката аудитория. Той говори за разделянето или разцепването на различни психични функции, като например прекъсването на връзката между емоциите и подтиците от мислите. Блойлер смята, че разстройствата във формата на мисленето, при които пациентът приплъзва един ход на мисълта си върху друг са основната характеристика на шизофренията, повече отколкото са очевидните позитивни симптоми на халюцинации и налудности, водещи до загуба на връзка с реялността.Симптомите на шизофренията се делят на позитивни и негативни, като някои по– нови класификации включват трета група, свързана с дезорганизирано поведение-когнитивна дисфункция.Позитивните симптоми са патологично допълнение към преживявянията на личността в норма и са характерни за острата– психотична фаза. Този вид симптоми включват халюцинации, налудности и нарушения на формата на мислене. Позитивни симптоми се наблюдават и по време на хроничната фаза, но с течение на времето обикновено отслабват или поне оказват по-малко влияние върху живота на индивида. Негативните симптоми включват : нарушения в настроението (изравняване или притъпяване на емоциите) – намален израз на емоциите, с бедна мимика и жестове, намалена емоционална експресия в речта, анхедония – намалена способност да се изпитва удоволствие, ограничени междуличностови умения, 3) асоциалност – очевидна липса на интерес при социална интеракция, 4) аволиция (апатия) – редукция на самостоятелно инициираните целенасочени дейности, 5) алогия – намалена речева продукция (това е друг поглед върху обедняването на речта) . Негативните симптоми са преобладаваща черта на хроничната фаза, но те могат да са налице още при първия психотичен епизод.Разделянето на симптомите на позитивни и негативни няма за цел те да бъдат оприделени като добри или лоши симптоми, а разделянето в категории, придаващи или отнемащи психични функции. Някои изследователи откриват, че има симптоми които трудно могат да бъдат определени като позитивни или негативни и за това включват трета категориа на „дезорганизация”, която включва някои разстройства на мисленето, причудливо поведение и нарушено внимание. В основата на дезорганизацията са когнитивните нарушения.Лечението на шизофрения е ако не изцяло, то поне предимно медикаментозно, а психотерапията може да играе само спомагателна роля, свързана най–вече със социална подкрепа и адаптация и по правило е неприложима в острата фаза.При едно добро и перманентно медикаментозно лечение в повечето случаи могат да бъдат постигани дълготрайни ремисии, които да траят с години, но пълното излекуване на това заболяване е по-скоро изключение отколкото правило.

Шизофренията е едно от най– сериозните психични заболявания и води до висока степен на инвалидизация. Тя е част от широка категория разстройства, наречени психотични, които включват загуба на контакт с реалността. Наблюдават се промени в когнитивните емоционалните и моторните процеси. Шизофренията засяга около 1 процент от общото насиление на земята със сходни симптоми , независмно от културните различия или географското местоположение. Най– често началото на заболяването е между 20–30 годишна възраст, като при мъжети се наблюдава по– ранно начало с около 5 години. Шизофренията има ясно изразена генетична компонента. Тово означава, че рискът от развитие на шизофрения е много по–голям, ако има фамилна история за това заболяване. По–късното развитие на симптомите се свързва с по–добра прогноза за протичане на заболяването. Не всички пациенти проявяват едни и същи симптоми, както по разнообразие, така и по тежест. Смята се, че тежестта на протичане и хода на заболяването зависят от генетичната предиспозиция и факторите на средата.
По диагностични критерии шизофренията бива разделяна на пет подтипа: параноидна,дезорганизирана,кататонна,недеференцирана и остатъчна шизофрения.
Наименованието шизофрения е използван за първи път в началото на двадесети век от Ойген Блойле– психиатър от швейцарски произход. Блойе няма предвид „разцепването на личността”, при което се счита, че индивидът има две или повече цялостни, но отделни личности– заблуда която е силно разпространена сред широката аудитория. Той говори за разделянето или разцепването на различни психични функции, като например прекъсването на връзката между емоциите и подтиците от мислите. Блойлер смята, че разстройствата във формата на мисленето, при които пациентът приплъзва един ход на мисълта си върху друг са основната характеристика на шизофренията, повече отколкото са очевидните позитивни симптоми на халюцинации и налудности, водещи до загуба на връзка с реялността.
Симптомите на шизофренията се делят на позитивни и негативни, като някои по– нови класификации включват трета група, свързана с дезорганизирано поведение-когнитивна дисфункция.
Позитивните симптоми са патологично допълнение към преживявянията на личността в норма и са характерни за острата– психотична фаза. Този вид симптоми включват халюцинации, налудности и нарушения на формата на мислене. Позитивни симптоми се наблюдават и по време на хроничната фаза, но с течение на времето обикновено отслабват или поне оказват по-малко влияние върху живота на индивида.
Негативните симптоми включват : нарушения в настроението (изравняване или притъпяване на емоциите) – намален израз на емоциите, с бедна мимика и жестове, намалена емоционална експресия в речта, анхедония – намалена способност да се изпитва удоволствие, ограничени междуличностови умения, 3) асоциалност – очевидна липса на интерес при социална интеракция, 4) аволиция (апатия) – редукция на самостоятелно инициираните целенасочени дейности, 5) алогия – намалена речева продукция (това е друг поглед върху обедняването на речта) . Негативните симптоми са преобладаваща черта на хроничната фаза, но те могат да са налице още при първия психотичен епизод.
Разделянето на симптомите на позитивни и негативни няма за цел те да бъдат оприделени като добри или лоши симптоми, а разделянето в категории, придаващи или отнемащи психични функции. Някои изследователи откриват, че има симптоми които трудно могат да бъдат определени като позитивни или негативни и за това включват трета категориа на „дезорганизация”, която включва някои разстройства на мисленето, причудливо поведение и нарушено внимание. В основата на дезорганизацията са когнитивните нарушения.
Лечението на шизофрения е ако не изцяло, то поне предимно медикаментозно, а психотерапията може да играе само спомагателна роля, свързана най–вече със социална подкрепа и адаптация и по правило е неприложима в острата фаза.
При едно добро и перманентно медикаментозно лечение в повечето случаи могат да бъдат постигани дълготрайни ремисии, които да траят с години, но пълното излекуване на това заболяване е по-скоро изключение отколкото правило.