Стресът е общ телесен отговор за активацията на организма, при заплашващи външни или вътрешни стимули. Стресът ни помага да се справим с различни трудности и заплахи, но когато е в екстремни количества или в хронична форма, той от наш съюзник се превръща в могъщ враг.

За мнозина от вас едва ли ще е нещо ново, че стресът и травмата имат различни проявления на физиологично ниво.
Наблюдават се промени в коровите процеси в следствие, на което се променя работата на автономната нервна система. Може би знаете, че автономната нервна система управлява всички органи и системи в нашето тяло и така поддържа живота. При стрес ендокринната и имунната системи започват да работят в авариен режим давайки ни по-голям шанс за да се справим с определена заплаха или опасност.

Някои съвременни изследвания дори отчитат промяна в работата на някои гени чрез генетично маркиране (епигенетика), но това е тема която може би ще засегна друг път.
Имунната и ендокринната системи активират организма за борба когато той е изправен пред различни външни или вътрешни опасности.
Имунната система се активира, когато в тялото има различни патогени. Нейната задача е да ги открива и в последствие да ги унищожава. Тези патогени включват вируси, бактерии, както и туморни клетки. Антителата, които се произвеждат от имунната система са в състояние да открият огромно количество патогени и да започне процес, който при благоприятно развитие довежда до тяхното унищожаване.

Имунната система може да бъде активирана, както при наличието на конкретни патогени така и при стрес. До 70-те години на 20-и век, нервната, ендокринната и имунната системи са се разглеждали като отделни и независимо функциониращи. След това обаче различни изследователи доказват, че те работят в синхрон.

През тези 50 години има множество изследвания, които доказват, че стресът, особено в неговата хронична форма, значително затруднява работата на имунната и ендокринната системи. Този тип изследвания спомагат за създаването нова дисциплина – психоневроимунология. Тя се занимава с изучаването на това как психологически фактори могат да влияят на имунната и ендокринната системи.
Тази синхронна работа се осъществява чрез двупосочна мрежа от връзки, активирани от различни биохимични вещества като невротрансмитери, хормони и цитокини.

При стрес, задачата на ендокринната система е да подготви тялото за действие, което да обезпечи нашето оцеляване.
При възникването на опасност, нашето тяло има нужда от енергия, за да се бори или да избяга. Добре е да се отбележи, че не е нужно тази опасност да е реална, а единствено нашето съзнание да я възприеме като такава.

Почти всички стресори използват едни и същи системи, за да преведат организма в състояние на борба или бягство. Това е като форсиране на организма за да бъде избегната конкретна опасност. Организмът преминава в авариен режим на работа

Енергията вече не се съхранява, имунната система не се интересува от други заплахи, освен от конкретната. Блокират се всички останали потребности, било то физически или психически. Ако това състояние продължи прекалено дълго се стига до цялостно изтощение на индивида.

Поради тази причини от изключителна важност за поддържането на добро здраве е редуцирането на нивата на стрес и поддържането на добро психическо здраве.

Връзката между стрес, отключване и влошеното протичане на различни психични и соматични (телесни) заболявания е известна от векове. Може би ще изминат още дълги години докато тези механизми бъдат докрай разкрити, дори е възможно това никога да не се случи, но в наши дни науката открива механизмите на нещо, което винаги сме знаели. Нашето физическо и психическо здраве са пряко свързани и трудно може да се прави някакво рязко разграничение между тях.

Психолог, психотерапевт Иван Власев