Много хора не правят съществена разлика между страх и тревожност. Всеки изпитва известна доза тревожност, както разбира се и страх. Изпитването на тревожност и страх са част от човешката природа. Те са еволюционно заложени и тяхната задача е да ни првдпазят от различни опасности и неблагоприятни събития. Когато обаче тревожността и страхът станат хронични това причинява дистрес, който пречи на живота ни. Тези състояния се разглеждат като тревожни разтройства.
Има различни видове разстройства, които се класифицират като тревожни, но едно от най често срещаните е генерализирано тревожно разстройство. При генерализирано тревожно разстройство човек се притеснява за бъдещи събития, които е възможно или вероятно могат да се случат. Всъщност във възможността се крие и разликата между страх и тревожност.
Тревожността се предизвиква от това, което може да се случи, докато страхът е предизвикан от реални събития.
Разгледано от невробиологична гледна точка страхът и тревожността включват висши, но и по-примитивни мозъчни процеси. Ако мислим за всички ужасни неща, които е възможно да ни се случат, съответно ще бъдем значително по-тревожни.
Изследвания показват, че лимбичната система (зона в мозъка, която отговаря за емоциите и участва в процесите на учене и запаметяване) може да реагира самостоятелно на стимули.
В изследване с плъхове Джоузеф Леду е доказал, че има два невронални пътя за преработка на страха(LeDoux, 2000,2003)
Единият преминава през мозъчната кора и е с по-голяма степен на осъзнаване, но е по- бавен. Другият минава през амигдалата (структура в лимбичната система) и е много по-бърз, но и много по-малко съзнателен. Вторият път дава възможност за мигновена реакция при опасност, дори преди опасността да е осъната и праценена напълно.
От еволюционна гледна точка страхът по време на опасност е адаптивен. Подкоровата реакция има за цел мигновенно предприемане на действия при застрашаващо ни събитие, докато реакцията през кората има за цел да бъде осмислена опасността и ако е нужно да бъдат предприети по нататъшни действия.
Страхът и тревожността често се разглеждат като едно чувство с разлина сила и интензитет, но изследванията показеат, че в тях участват различни мозъчни зони.
Страхът се предизвиква от конкретна опасност в настоящето, докато тревожността е насочена към предполагаими събития в бъдещето.
Хората със завишена тревожност много повече от останалите се фокусират във възможни неблагоприятни бъдещи събития. По този начин се създава очакване, че в живота ще се случват повече лоши неща, с които няма да имат възможност да се справят. Наблюдава се и тенденция неопределени събития и информация да бъдат интерпретирани по катастрофален начин. Това на свой ред засилва преживяването на негативни емоционални състояния. Развива се катастрофално мислене, при което вероятността за настъпване на неблагоприятно събитие е силно завишена, а от друга страна ресурса за справяне е значително занижен. Този тип мислене води, както до поддържане така и до развитие на тревожността.
Всичко е възможно, но с различна степен на вероятност. За преодоляването на хроничната тревожност трябва да бъде изградено едно реалистично мислене, при което страхът и тревожноста ще бъдат изпитвани само към конкретни събития и такива с висока степен на вероятност.
Последни коментари