СТРАХ, ЧУВСТВО НА ВИНА, НАГРАДА

СТРАХ, ВИНА, НАГРАДА

Чувството на страх, чувството на вина и положителното подкрепление са трите основни начина, които могат да ни подтикнат към някакво действие или бездействие.

Страхът и вината са регулатор на нашето социално поведение. Страхът има за цел да ни предпази от различни неблагоприятни събития в живота. Вината от своя страна по- скоро има за цел да предпазва околните от нашите действия.

Страхът и вината, когато са рационални, играят важна роля в нашия душевен живот и правилното психично функциониране, но когато са ирационални стават причина за огромно психично напрежение, невъзможността да удовлетворим някои свои базови психични потребности и развитие на психопатологични процеси.

Към положителното подкрепление спада всичко, което бихме получили като награда за своите действия и постъпки. До голяма степен положителната подкрепа зависи от личностовата организация на човека, неговата ценностна система и идеали. Или казано по- друг начин различните хора могат да бъдат мотивирани по различен начин.

Страхът и вината, са чувства породени от негативни емоции, освен това са мощно средство за контрол и манипулации, и за разлика от положителното подкрепление не изискват изразходването на голямо количество ресурс. С две думи, ако някой Ви кара да се страхувате или чувствате виновни повече отколкото е необходимо това няма как да е във ваша полза.

Ако страхът и наградата работят при всеки, то за чувството на вина човек трябва да има наличие на ценностна система, идеали и съвест. Може би няма да бъдете изненадани, че някои хора нямат добре изградена ценностна система, нямат идеали и съответно съвестта е едно мъгляво понятие. Поради тези причини те трудно биха изпитали вина.

За отстояването на ценности и идеали се изисква известно количество смелост. Това предполага, че хората със съвест би трябвало да са по- смели от останалите. Страхът и вината присъстват в различни количества в душевния живот на всеки човек и оказват контрол над неговото социално поведение в различни аспекти.

Осъществяването на контрол чрез страх и вина е много ефективно и изкушаващо, защото както отбелязах, не се дава нищо в замяна.

Страхът и вината освен, че са източник на негативни емоции, са способни да блокират базови човешки потребности. Тези, които изпитват страх или вина повече отколкито е необходимо, никога няма да получават това, което искат, както в емоционален така и в материален план. Освен това в дългосрочен план има и друга опасност-в определен период от живота си да изпадат в други крайности.

Емоциите произлизат от субкортикални структури, които са част от лимбичната система. Една емоция, за да се превърне в чувство трябва да премине когнитивна преработка, която се извършва от неокортекса. Тоест чувствата произлизат от емоциите, но са продукт на нашето мислене. Поради тази причина едни и същи емоции могат да бъдат трансформирани в различни често дори и в противоположни чувства.

Освен, че страхът и вината са опасна комбинация за психиката на всеки човек емоциите, които ги пораждат много бързо могат да преминат от страх и вина в гняв и безразличие. Страхът и вината водят до контрол и подчинение. Гневът и безразличието до неконтролируема агресия и безотговорност.

Ако през по-голямата част от времето се чувствате уплашени, виновни, гневни или безразлични, добре е да се замислите защо тези чувства ръководят живота Ви.

Вие се чувствате така, защото мислите по определен начин. Ако промените начин, по който мислите ще промените и начина по който се чувствате. Няма как напълно да избегнем страхът и вината, а и не трябва, но те винаги трябва да са в нормални граници и това, което ръководи живота ни да е положителното подкрепление. Тогава по-лесно ще можете да постигате целите си и да бъдете щастливи!

Психолог, психотерапевт Иван Власев