КРАТКО ЗА ПСИХОПАТИТЕ

Много хора бъркат психопатите с психично болни. Всъщност не само, че психопатите не са психично болни, но и термините психопат и психопатия са останали само в разговорния език. Причина за това е, че тези термини са придобил широка гражданственост и хората са започнали да се обиждат с тях. От няколко десетилетия, са заменени с антисоциална личност и антисоциално личностово разстройство.

Дали даден човек ще бъде наречен психопат или антисоциална личност е без значение, зад това се крие едно и също личностово разстройство. Поради някакви причини второто трябва да е по- малко обидно от първото.

Личностовите разстройства не са психични болести, а трайни характеристики на личността. Те са неподатливи на медикаментозно лечение, а психотерапията, която е единствената възможност е дълга, трудна и със съмнителни успехи, най-малкото поради липса на мотивация за промяна. Макар да причиняват значително количество дистрес и страдание на другите, психопстите не страдат, освен в случаите когато са принудени да понесат последици от действията и постъпките си.

Антисоциалната личност се характеризира с грубо пренебрежение към чувствата на другите, незачитане на социалните норми, неспособност за поддържане на трайни отношения, нисък праг на фрустрация, изблици на агресия, неспособност за преживяване на вина, както и изразена склонност да обвиняват другите за своите действия. По правило са над средното ниво на интелигентност, също така са доста обаятелни и манипулативни.

В последните години се натрупват все повече доказателства, че мозъкът на психопатите работи по различен начин от този на повечето хора, но неоспорим факт e, че за изграждането на една психопатна личност, освен биологични фактори, роля играят психологични и социални!

За жалост, като че ли съвременното общество, в желанието си да бъде либерално е доста благоприятно за развитието на психопати. Освен това, като се замислим се оказва, че психопатните черти са доста толерирани и дори ценени в нашето съвремие, а истинските човешки взаимоотношения отстъпват на заден план.

Оказва се, че психопатите не са толкова страшни. Те са около нас и чак когато стигнат до крайности или започнат да управляват големи корпорации или държави, се сещаме за тяхното съществуване.

Истината е, че когато личността не е способна сама да си наложи някакви граници, би трябвало обществото да направи това. За жалост, в повечето случаи, дали от страх, безразличие или защото не знае как, обществото не може да се справи с тази задача.

Колкото по-слабо е обществото, толкова по-силни са психопатите, а обществото се изгражда от личности–от всички нас.
Добре е да си припомним това следващия път, когато си помислим, че от нас нощо не зависи.

Психолог, психотерапевт Иван Власев