Независимо дали се провежда психотерапия или медикаментозно лечение крайната цел е една – промяна на работата на мозъка било то чрез промяна в начина на мислене или повлияване на невроналната активност посредством пряко химическо въздействие в синапсите на невроните. Целта е една, но нейното достигане е с различни средства.
Винаги съм разглеждал психологията и психиатрията като взаимно допълващи се науки. Понякога успешното достигане на крайната цел се постига посредством тясното сътрудничество между двете.
Мозъкът се изгражда от невронални мрежи, а те от неврони. Невроните се свързват чрез синапсите. Най-обикновеният синапс е химическият синапс. Пресинаптичният процес освобождава невротрансмитер – химическо вещество, което достига целевия неврон и активира постсинаптичния процес-отговор. Така синапсът преобразува пресинаптичния електрически сигнал в химически и след това отново в постсинаптичен, електрически сигнал. Това са сложни биохимични и биоелектрични процеси, които обезпечават правилното функциониране на нашия мозък.
Фармакологичното лечение се базира на процесите, протичащи в синапса. Най- общо, съвременното схващане е, че повечето психични разстройства са свързани с недостатъчно или прекомерно освобождаване на един или повече специфични невротрансмитери. С оглед на това лекарствата се разработват с цел да редуцират или увеличават тези нива чрез различни механизми . Те оказват действие върху един, а понякога върху повече от един невротрансмитер или рецептор. През последните години се разработват нови медикаменти за лечение на психични разстройства. Те включват хормони и други вещества, които да подпомогнат невроните за обновяването и възстановяването им, но няма да са достъпни в клиничната практика още известно време.
Психотерапията е метод, който е адресиран към широк кръг от проблеми като се започне с лечение на психични болести и се стигне до състояния на функционален дистрес, житейска дезориентация, фрустрации, насилие, деморализация и други, характерни за модерния живот.
Психотерапията се основава на процеса на междуличностно взаимодействие между две или повече лица. Психотерапевтът отчита развитието на този процес и го насочва като използва различни методи и техники в зависимост от теоретичната си ориентация – школите, в които е обучен и индивидуалния си стил. Във всеки случай психотерапията изисква двустранно лично ангажиране на терапевта и пациента в помагаща връзка с обща цел, която има за задача да промени на когнитивно, афективно и поведенческо ниво. По този начин се въздейства на патогенните механизми на болестта, отстраняват се техните прояви и се подобрява качеството на живот, както и благосъстоянието на индивида.
Психотерапевтичнияр процес, разчита на промяна в мисленето. Обработката на информация в мозъка се извършва чрез активиране на различни мозъчни структури, създаването на нови невронални връзки, както дори и на нови неврони. Мисълта е способна да променя нашия мозък, както функционално така и структурно. Когато преживяваме и запаметяваме нещо ние извършваме структурни промени в мозъка, а възможността след това да си го спомним е доказателство, че тези промени са се запазили.
Важни е да се знае, че някои психически разстройства като шизофрении, психози, делир в тяхната остра фаза са напълно неподатливи на психотерапия. При тези пациенти е наложително да бъде проведено медикаментозно лечение, което се извършва от психиатър. В противен случай те биха могли да бъдат опасни за себе си и хората около тях. От друга страна медикаментозното лечение е неефективно, когато се цели промяна на начина на мислене,тоест, когато определен начин на мислене води до негативни чувства и емоции. Добър пример за това са личностовите разстройства. Личностовите разстройства по своята същност представляват особености на характера, които не покриват критериите за болест, но често стават причина за редица негативни усещания и поредица от житейски кризи. Те не биха могли да бъдат повлияни с медикаменти, поради причината,че поне на този етап не съществува медикамент, който може да промени начина на мислене. Личностовите разстройства имат биологична, психологична и социална основа. За тяхното развитие спомагат детски травми, неблагоприятни житейски събития, както и продължителна употреба на психоактивни вещества, включително и алкохол. При тези състояния психотерапията е единственото възможно трайно решение, а медикаменти се прилагат при личностова декомпенсация в следствие на житейски кризи.
Дали нормализирането на мозъчната дейност ще бъде извършено чрез психотерапия или медикаментознозно лечение е въпрос на правилна диагностика и много прецизна преценка, която трябва да бъде извършена от специалист. Много често двата метода се прилагат едновременно като взаимно се допълват за постигане на по-добри и бързи резултати.
Последни коментари