ПАНИЧЕСКИ АТАКИ!

Паническките атаки се проявяват внезапно, сякаш от нищото. Това е състояние, в което индивидът изживява силен страх, придружен с редица симптоми, обусловени от изменения във вегетативна нервна система: сърцебиене, покачване на кръвното налягане, задух, болка в гърдите, тремор, прималяване, световъртеж и др.

Всъщност страх е много меко казано – човек изживява истински ужас, нерядко придружен от чувство на срам и вина. Страховете са свързани най-често с мисълта, че може да умре или полудее, а чувството на срам и вина с това, че ще му прилошее на публично място и ще стане за срам пред околните.

Тези страхове са неоснователни, за сметка на това ужаса, който изпитва индивидът по време на паник атаката е съвсем реален. Този ужас се оказва инвалидизиращ за много от тях.

Нерядко паник атаките се съчетават и с агорафобия, приковавайки ги към сигурността на техните домове за седмици, месеци, дори и години. Какво се случва в действителност? Къде свършва ирационалният страх и къде започва истинският ужас?

Истината е, че от паник атаката не се умира и не се полудява, но също така е вярно, че пациентът се чувства по същия начин, ако това се случваше в действителност. Що се отнася до чувството на срам и вина те се свързват с частичното осъзнаване на ирационалността на тези страхове и изживявания, и реалните страх и безпомощност, която предизвикват.
Когато сме изправени пред реална опасност се активира симпатиковият дял на нашата вегитативна нервна система, която привежда органите и системите на нашето тяло в режим на оцеляване – борба или бягство: пулсът се ускорява, кръвното налягане се покачва, освобождават се големи количества адреналин, норадреналин, инсулин и кортизол. Тази реакция на вегетативната нервна система има за цел осигуряването на по- голямо количество енергия нужна за преодоляването на съответната опасност.

Същото се получава и при паник атаката, но без съответният реален страхов стимул, а поради пренатоварването на нашата нервна система: преумора стрес, напрежение, вътрешни и външни конфликти, компромиси със собствената ни съвест, бягство от реалността, пренебрегване на собствената личност и т.н.

Паник атаката притежава и една друга характеристика-има способността да се самозадвижва. Пациентът не разбира какво се случва с него, това подсилва убеждението, че това е нещо ужасно и пагубно. Страхът и ужасът, който изпитва са съвсем реални, продиктувани от реални усещания, които са интерпретирани по погрешен начин. Това става причина паниката да нараства, а това все по-силно активира симпариковият дял на вегетативната нервна система, съответно и телесните симптоми нарастват. Така човек попада в порочен кръг, от който трудно може да се измъкне.

Паник атаките са цена, която плащаме за съвременния начин на живот, за компромисите, които правим, за пренебрегването на собствената си личност. Те най- често се появяват при интелигентни, млади и мислещи хора, които като цяло са успешни в живота, но въпреки всичко имат някакъв вътрешен конфликт, който им пречи да живеят пълноценно и да се радват на живота.

Лечението би трябвало да е комплексно – медикаментозно и психотерапия. Има случаи при, които е възможно да помогне и само с психотерапия, но понякога е невъзможно да се проведе психотерапия, без медикаментозно лечение. Страхът и паниката напълно са завладяли съзнанието и човек не е способен да обработва друга информация. Способността за отчитане на обективната реалност е силно намалена, а мисленето неизбежно се структурира в една катастрофална посока. От друга страна, ако се проведе единствено медикаментозно лечение, то не може директно да промени катастрофалното мислене, което е в основата на паническото разстройство. Понякога то не е достатъчно, а и често паник атаките се възобновяват след неговото прекратяване. При едно правилно медикаментозно лечение, съпътствано с психотерапия, паник атаките се лекуват успешно!

Психолог, психотерапевт Иван Власев