Тъжно е колко много хора се разделят, дори намразват, не защото не се обичат, не защото нямат качества, не защото не искат едно и също, а защото комуникират помежду си през собствените си травми.

Дори когато травмите се смятат за отработени, в много случаи стават причина за разработване на стратегии и стандарти, които в определен етап от живота са били дори печеливши, но в много други ситуации създават само проблеми.
Това не се отразява само на партньорските взаимоотношения, а на цялостното психично функциониране. Точно този тип травми стават причина за много житейски несгоди, блокирайки нашите потребности. . Индивидът реагира по един и същи начин, независимо че се намира в коренно различна ситуация.

Изграждането на нашите личности са извършва от два фактора- генетика и заобикалящата ни среда, тоест генетика и преживян опит. Поради тази причина едни и същи травмиращи събития могат да бъдат причина за изграждането на различни патологични схеми, които да имат по-малко или по-голямо влияние на нашето психичното функциониране при всеки отделен индивид.

Схемите се изграждат най-често в ранното детство и остават в нашето съзнание понякога за цял живот. Те не винаги са активни, но често влияят от начина, по който комуникираме с околните и изборите, които правим или не правим в живота си. Те могат да бъдат активирани при малки дори незначителни стимули за околните, но индивидът изживява огромно количество дистрес.
Когато общуваме с близките си добре е да не забравяме, че това което е незначително и маловажно за нас може да причини голямо количество болка и обида при други, разбира се валидно е и обратното.
За това е важно да разбираме собственият си тип психично функциониране, както и този на близките ни хора. В противен случай рискуваме да изпаднем в ситуации, в които няма печеливш.
Нещо повече, рискуваме постоянно да попадаме в едни и същи житейски капани.

Психолог, психотерапевт Иван Власев