СТРЕСЪТ ПОД, КОЙТО ЖИВЕЕМ ЗАРАДИ ВИРУСА, Е НЕ ПО-МАЛКО ОПАСЕН ОТ САМИЯ ВИРУС

Какво се случи с нас през последните две години? В желанието да запазим здравето и живота си, той се изпълни със страх и отчуждение, вина и обвинения. Все фактори, които са източник на огромно количество стрес. В желанието си да се предпазим от конкретна опасност, напълно пренебрегнахме много други.

Стресът е общ телесен отговор за активацията на организма, при заплашващи външни или вътрешни стимули. Стресът ни помага да се справим с различни трудности и заплахи, но когато е в екстремни количества или в хронична форма, той от наш съюзник се превръща в могъщ враг.

За мнозина от вас едва ли ще е нещо ново, че стресът и травмата имат различни проявления на физиологично ниво.
Наблюдават се промени в коровите процеси в следствие, на което се променя работата на автономната нервна система. Може би знаете, че автономната нервна система управлява всички органи и системи в нашето тяло и така поддържа живота. При стрес ендокринната и имунната системи започват да работят в авариен режим давайки ни по-голям шанс за да се справим с определена заплаха или опасност.

Някои съвременни изследвания дори отчитат промяна в работата на някои гени чрез генетично маркиране (епигенетика), но това е тема която може би ще засегна друг път.
Имунната и ендокринната системи активират организма за борба когато той е изправен пред различни външни или вътрешни опасности.
Имунната система се активира, когато в тялото има различни патогени. Нейната задача е да ги открива и в последствие да ги унищожава. Тези патогени включват вируси, бактерии, както и туморни клетки. Антителата, които се произвеждат от имунната система са в състояние да открият огромно количество патогени и да започне процес, който при благоприятно развитие довежда до тяхното унищожаване.

Имунната система може да бъде активирана, както при наличието на конкретни патогени така и при стрес. До 70-те години на 20-и век, нервната, ендокринната и имунната системи са се разглеждали като отделни и независимо функциониращи. След това обаче различни изследователи доказват, че те работят в синхрон.

През тези 50 години има множество изследвания, които доказват, че стресът, особено в неговата хронична форма, значително затруднява работата на имунната и ендокринната системи. Този тип изследвания спомагат за създаването нова дисциплина – психоневроимунология. Тя се занимава с изучаването на това как психологически фактори могат да влияят на имунната и ендокринната системи.
Тази синхронна работа се осъществява чрез двупосочна мрежа от връзки, активирани от различни биохимични вещества като невротрансмитери, хормони и цитокини.

При стрес, задачата на ендокринната система е да подготви тялото за действие, което да обезпечи нашето оцеляване.
При възникването на опасност, нашето тяло има нужда от енергия, за да се бори или да избяга. Добре е да се отбележи, че не е нужно тази опасност да е реална, а единствено нашето съзнание да я възприеме като такава.

Почти всички стресори използват едни и същи системи, за да преведат организма в състояние на борба или бягство. Това е като форсиране на организма за да бъде избегната конкретна опасност. Организмът преминава в авариен режим на работа

Енергията вече не се съхранява, имунната система не се интересува от други заплахи, освен от конкретната. Блокират се всички останали потребности, било то физически или психически. Ако това състояние продължи прекалено дълго се стига до цялостно изтощение на индивида.

Поради тази причини от изключителна важност за поддържането на добро здраве е редуцирането на нивата на стрес и поддържането на добро психическо здраве. Това поради непонятни за мен причини се забравя от все повече здравни експерти, през последните две години.
През цялата история на човечеството, битките са се печелили от смелите и единните! Едва ли този път ще е различно…

За да бъде предпазено човечеството от една конкретна опасност, се забрави за всички останали. Нещо повече – начина, по който се предпазва е предпоставка за драстично влошаване на физическото и психическото здраве. Би трябвало всички здравни експерти да са наясно, че стресът също убива!

Връзката между стрес, отключване и влошеното протичане на различни психични и соматични (телесни) заболявания е известна от векове, но се забрави през последните две години

Ако не се беше създала такава паника, жертвите на Ковид-19 щяха да бъдат значително по-малко. Не казвам, че Ковид е безобиден вирус, но когато човек живее под постоянен стрес, той е много по податлив на всякакви зарази и болести. При това положение и обикновен грип може да бъде фатален, особено ако болният е с убеждението, че е заразен със смъртоносна болест. Чували сте за ефекта „плацебо“ и неговата противоположност „нонцебо“.
Може би ще изминат дълги години докато тези механизми бъдат докрай разкрити, дори е възможно това никога да не се случи, но в наши дни науката открива механизмите на нещо, което винаги сме знаели. Нашето физическо и психическо здраве са пряко свързани и трудно може да се прави някакво рязко разграничение между тях. Крайно време е това да започне да, се отчита в тази пандемия.

Пазете се и бъдете здрави!

Психолог, психотерапевт Иван Власев