Стресът е общ телесен отговор за активацията на организма при заплашващи външни или вътрешни стимули.
За мнозина от вас едва ли ще е нещо ново, че стресът и травмата имат различни проявления на физиологично ниво.
Наблюдават се промени в коровите процеси в следствие, на което се променя работата на автономната нервна система.
Това от своя страна се отразява на работатата на имунната и ендокринната системи.
Някои съвременни изследвания дори отчитат промяна в работата на някои гени чрез генетично маркиране (епигенетика).
Имунната система се активира, когато в тялото има различни патогени. Нейната задача е да ги открива и в последствие да ги унищожава. Тези патогени включват вируси, бактерии, както и туморни клетки. Антителата, които се произвеждат от имунната система са в състояние да открият огромно количество патогени и да започне процес, който при благоприятно развитие довежда до тяхното унищожаване.
Имунната система може да бъде активирана, както при наличието на конкретни патогени така и при стрес. До 70-те години на 20-ти век имунната система се е разглеждала като отделна и независимо функционираща. След това обаче различни изследователи доказват, че имунната система се влиае от нервната, както и обратното. През тези 50 години има множество изследвания, които доказват, че стресът особено в неговата хронична форма значително затруднява работата на имунната система. Този тип изследвания спомагат за създаването нова дисциплина -психоневроимунология. Тя се занимава с изучаването на това как психологически фактори могат да влиаят на имунната система.
” Нервната система и имунната система говорят общ биохимичен език и общуват чрез пълна двупосочна мрежа, включително и общи лиганди като: невротрансмитери, хормони и цитокини (Blaloock, 2005)
Цитокините са “сигнални молекули”, подобни на хормоните, които позволяват комуникацията между клетките. Те се произвеждат, както от клетките на имунната система, така и от мозъчните клетки.
Нервната, имунната и ендокринната системи са пряко свързани и работят в синхрон.
При стрес задачата на ендокринната система е да подготви тялото за действие, което да обезпечи нашето оцеляване.
При възникването на опасност, нашето тяло има нужда от енергия, за да се бори или да избяга. Добре е да се отбележе, че не е нужно тази опасност да е реална, а единствено нашето съзнание да е възприеме като такава.
Почти всички стресори използват едни и същи системи, за да
преведат организма в състояние на борба или бягство. Това е като форсиране на организма за да бъде избегната конкретна опасност. Организмът преминава в авариен режим на работа. Енергията вече не се съхранява, имунната система не се интересува от други заплахи освен от конкретната. Блокират се всички останали потребности било то физически или психически. Ако това състояние продължи прекалено дълго се стига до цялостно изтощение на индивида.
Поради тази причини от изключителна важност за поддържането на добро здраве е редуцирането на нивата на стрес и поддържането на добро психическо здраве. Това поради непонятни за мен причини се забравя от все повече здравни експерти, през последните две години.
Последни коментари