ПСИХОЛОГ, ПСИХИАТЪР, ПСИХОТЕРАПЕВТ – ПРИЛИКИ, РАЗЛИКИ И МЕТОДИ НА ЛЕЧЕНИЕ

Много хора се затрудняват да направят разлика между различните специалисти, които работят в областта на психичното здраве. Поради тази причина, те не правят разлика между психолог, психиатър и психотерапевт. Макар и да има някои прилики, съществуват и много съществени разлики, между тези специалисти.

Независимо дали се провежда психотерапия или медикаментозно лечение крайната цел е една – промяна работата на нашия мозък, било то чрез медикаментозно въздействие или чрез начина по който мислим. Целта е една, но нейното достигане е с различни средства.

Винаги съм разглеждал психологията и психиатрията, като взаимно допълващи се науки. Понякога успешното достигане на крайната цел се постига посредством тясното сътрудничество между двете.

Мозъкът се изгражда от невронални мрежи, а те, от неврони. Невроните се свързват чрез синапсите. Най-разпространеният синапс е химическия синапс. Пресинаптичния процес освобождава невротрансмитер – химическо вещество, което достига целевият неврон и активира постсинаптичния процес-отговор. Така синапсът преобразува пресинаптичния електрически сигнал в химически и след това отново в постсинаптичен, електрически сигнал. Това са сложни биохимични и биоелектрични процеси, които обезпечават правилното функциониране на нашия мозък.

Психиатрите са специалисти, които са завършили медицина, а след това, са специализирали психиатрия, те се занимават с медикаментозното лечение на психичните разстройства

Медикаментозното лечение се базира на процесите, протичащи в синапса на неврона. Най- общо, съвременното схващане е, че повечето психични разстройства са свързани с недостатъчно или прекомерно освобождаване на един, или повече специфични невротрансмитери. С оглед на това лекарствата се разработват с цел да редуцират или увеличават тези нива чрез различни механизми . Те оказват действие върху един, а понякога върху повече от един невротрансмитери или рецептори. През последните години се разработват нови медикаменти за лечение на психични разстройства. Те включват хормони и други вещества, които да подпомогнат невроните за обновяването и възстановяването им, но няма да са достъпни в клиничната практика още известно време.

Психолозите са специалисти, които имат академично образование по психология и се занимават с психологично консултиране и прилагането на различни видове тестове.

Психотерапевтите са психолози или психиатри, които са надградили своето академично образование, чрез обучение в някоя от психотерапевтичните школи. Съществуват много психотерапевтични школи, най-популярните от които са: когнитивна поведенческа терапия, позитивна терапия, схема терапия, психоанализа, психодрама и др.

Обучението в психотерапия продължава няколко години и започва с анализ на личността на терапевта и неговото психично функциониране, а след това продължава с различни методи и техники за психотерапевтично въздействие и психотерапия.

Психотерапията понякога може да бъде съчетана с медикаментозно лечение, но то се извършва само от психиатър. Тоест психотерапевтите не предписват лекарства, освен в случаите когато имат и специалност психиатрия.

Психотерапията е метод, който е адресиран към широк кръг от проблеми. Като се започне с лечение на психични болести и се стигне до състояния на функционален дистрес, житейска дезориентация, фрустрации, насилие, деморализация и други, характерни за модерния живот състояния.

Психотерапията се основава на процеса на междуличностно взаимодействие, между две или повече лица. Психотерапевтът отчита развитието на този процес и го насочва, като използва различни методи и техники, в зависимост от теоретичната си ориентация – школите, в които е обучен и индивидуалния си стил. Във всеки случай психотерапията изисква двустранно лично ангажиране на терапевта и пациента в помагаща връзка с обща цел, която има за задача да промени на когнитивно, афективно и поведенческо ниво. По този начин се въздейства на патогенните механизми на болестта, отстраняват се техните прояви и се подобрява качеството на живот, както и благосъстоянието на индивида.

Психотерапевтът, не е човек, който ще Ви дава съвети или ще Ви учи как да живеете! Не очаквайте единствено да Ви съчувства или съжалява и не защото не е способен на това, а защото целта на една добра консултация или терапия е друга! Психотерапевта не е адвокат, прокурор или съдия, той няма как да поеме отговорност за важни решения в живота Ви. Това вие трябва да направите сами.

Безусловната емпатия е неделима част от работата на психолога и психотерапевта, но за една добра психологична консултация или терапия тя не е достатъчна. Психотерапевтът работи с психични процеси, той е по – скоро инструмент, чрез който Вие ще разберете своето психично функциониране, което може да е в основата на психопатологични процеси: ще осъзнаете някои свои психични конфликти, ще преборите свои страхове, ще успеете да преодолеете психични травми, ирационални страхове и мисли. По този начин Вие ще изградите една по- пълна представа за собствената си личност и психичното си функциониране. Това от своя страна ще Ви даде нови възможности за справяне в различни ситуации. Това е сложен процес на взаимодействие между две личности, които се намират в равноправна позиция.
Както вече споменах нашите мисли, чувства и емоции са функция на нашия мозък! Когато мозъкът обработва информация се създават нови връзки (синапси), а нови изследвания доказват, че се създават и цели невронални вериги, които съответно променят неговата работа. Това означава, че психотерапията чрез промени в начина на мислене, не само може да повлияе нашите емоции, но и да извършва структурни промени на биохимично и невронално ниво и тези промени да бъдат запазени.
Тук трябва да отбележа, че някои психични разтройства, като шизофрении, психози и делир, в тяхната остра фаза, са напълно неподатливи ба психотерапия! При тези пациенти е абсолютно наложително да бъде провеждано медикаментозно лечение. От друга. страна, промяната в мисленето понякога е решаваща за едно добро психично функциониране. Именно поради тази причина има състояния, в които медикаментозното лечение е неефективно. Нито един медикамент не е в състояние да извършва промяна в начина на мислене и структурите на личността.
Поради тази причина психотерапията е много по- различна от обикновен разговор и споделяне с приятели или близки!

Психолог, психотерапевт Иван Власев