Ситуацията в която живеем, удивително прилича на баснята на Езоп за вълкът и агнето, с тази разлика, че вълкът е привидно по хуманен, а агнето прогресивно оглупяло и дори е изгубило способността си да възразява.

„Един вълк съгледал агне да пие вода в един поток и решил да се нагости с него. Като застанал по-горе по течението, започнал да обвинява агнето, че му мъти водата и не му позволява да пие. А то отговорило, че пие с върха на устните си и че освен това не е възможно, когато стои по-долу, да мъти водата по-нагоре. Вълкът, като не успял с този довод, казал:

— Но преди една година ти обиди моя баща.

А когато то отвърнало, че тогава още не е било родено, вълкът му рекъл:

— Това, че ти успяваш да се оправдаваш, не значи, че аз няма да те изям.“

Когато Езоп е написал тази басня, светът определено е бил по-различен. Днес сме станали доста „по-хуманни“, или поне така би трябвало да бъде. Дали с развитието си, човечеството е успяло да елиминира част от агресията или я сублимирало в социално приемливи граници?
В наши дни Вълкът също ще изяде агнето, но ще го направи от „благородни подбуди“. Ще намери начин да убеди околните и дори горното агне, че така е по-добре, както за обществото, така и за самото него.
На помощ ще дойдат различни експерти, които ще докажат правотата на вълка, а тези, които са на различно мнение ще бъдат обявени за конспиратори. Експертите ще изтъкнат, че агнето не разбират от: екология, физика, хидроинжинерство, управление на водните ресурси и много други науки, поради тази причина, не би могло да разбира последиците от своите действия.
Погледнато формално това е твърде вероятно, но погледнато глобално, имаме огромен проблем. Получава се така, че вече не сме достатъчно компетентни дори да разсъждаваме логично. Зачита се мнението на точно определени експерти, другите са или некомпетентни или конспиратори.
Естествено експертното мнение е изключително важно, но сляпото преклонение пред авторитетите, крие огромна опасност. От една страна експертите понякога бъркат (защото и те са хора) , от друга те могат да бъдат проводник на различни интереси. Поради тези причини от изключително важно е, освен на експертни мнения да можем да разчитаме на собствени мисловни процеси, поне в онзи екзистенциален минимум, който ни позволява да преценим на кого и защо да вярваме!

И. Влсев