МЕЧКАТА И ЛОШАТА ДУМА

Закачило се едно мече в един трънак. Минал дървар. Извадил мечето от трънака. Видяла го мечката. Рекла му:
— Жив да си, човече! Голямо добро ми направи. — Искаш ли да станем другари?
— Че знам ли?
— Защо бе, човече?
— Ех, как да ти кажа… На мечка вяра да нямаш… Ама всички мечки не са все такива я!
Мечката отговорила:
— То и човекът не е за вярване. Ала ти не си от тия хора.
Сприятелили се мечката и дърварят. Почнали често да се срещат.
Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало де да спи. Влязъл в мечата дупка. Мечката го нагостила.
На сутринта дърварят си тръгнал.
Мечката го целунала и рекла:
— Прощавай, побратиме, че не можах да те нагостя, както трябва!
— Не се ядосвай, Мецано — отговорил дърварят. — Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам. Миришеш на лошо.
Домъчняло на мечката. Рекла му:
— Вземи брадвата и ме удари по главата. Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полека.
— По-силно, по-силно! — рекла мечката.
Дърварят я ударил по-силно. Потекла кръв. Ала мечката нищо не рекла.
Дърварят си отишъл.
Минали се години. Веднъж дърварят пак попаднал в мечата дупка. Мечката го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване дърварят рекъл:
— Какво стана, Мецо с раната?
— Коя рана? — попитала мечката.
— Дето те ударих по главата.
— Е-е, тя ме боля, преболя, зарасна и съвсем я забравих. Ала тая дума, дето тогава ми рече, никога няма да я забравя.

Как мислите, защо мечката се е обидила толкова много? Разбира се, лошите думи тежат, но в определени обстоятелства са по- тежки и болезнени от обикновено. Това са случаи, в които се активират реални или ирационални страхове, а те от своя страна активират определени патологични когнитивни схеми. В такива случаи се забравя, че това са думи, а не факти. Разбира се, има случаи, в които думите могат да имат своето основание, тоест да бъдат въз основа на факти, но тогава се забравя, че фактите могат да бъдат променяни или приемани. Ирационалните страхове ни карат да виждаме един възможно най-лош сценарий, който в много от случаите не е реален. Страховете, че ще бъдем отхвърлени, неразбрани, необичани и недооценени, са едни от най-често срещаните ирационални страхове. Тези страхове ни пречат да се свържем с наши с базови психични потребности.
Мечката е имала много други начини да реагира, но е избрала да избяга и да бъде наранена, ръководена именно от ирационални страхове и недоказани предположения.
Като дете ми беше тъжно за мечката и дърваря, за тяхното провалено приятелство и не разбирах, защо тази обида, е била толкова тежка за мечката. Сега, от позицията на психолог виждам, че това постоянно се случва в живота. Много хора, водени от ирационални страхове и допускания, избират да бъдат сами и наранени, вместо да бъдат щастливи заедно. Нашите страхове могат да ни накарат да предприемем действия, които да доведат именно до това, от което се страхуваме.
Всички ние общуваме с околните, водени от определени психични схеми. Понякога тези схеми са изградени на базата на когнитивни изкривявания, свързани с неблагоприятни житейски събития и психологически травми и биват патологични. Когато тези патологични когнитивни схеми са дълбоко залегнали в нас ни карат да реагираме по-един и същи начин на различни житейски събития, без да бъдат отчетени различията в ситуациите. Даден начин на поведение може да е бил правилен или приемлив в определена ситуация, но отнесен към една нова ситуация да е напълно погрешен. Патологичните когнитивни схеми, активирани от дадено събитие ограничават начини за справяне. Лишавайки индивида от възможността да постъпи правилно. Ръководени от травмата, много хора се лишават от възможността да се свържат със своите психични потребности и да бъдат щастливи. Това от своя страна води до нова травма и засилване на старите. Понякога се стига до един омагьосан кръг, в който човек постоянно бива нараняван, а в последствие и той самият наранява околните, без никои от тях да иска това.
Истината е, че и мечката и дърварят са били наранени, но никой от тях не е желал злото на другия. Другата истина е, че при други психични процеси тази приказка, можеше да има щастлив край.

Психолог, психотерапевт Иван Власев