Интересно ми е какви емоции са изпитали привържениците на Ахмет Доган вчера, какви мисли и чувства са породили тези емоции. Охранявайки неговите „сараи“ дали са разбрали , че всичко това и много други неща са благодарение на техни действия. Събрани от едни от най-бедните райони в България, дали са си дали сметка, че няколко села, няколко години трябва да работят само за тази резиденция! Това как ги е накарало да се чувстват, защото определено те са част от величието и благополучието на своя почетен председател. Една важна част, която винаги бива употребявана и след това захвърляна. Всъщност, това не е ново явление в политическият живот не само в България. Интересното в случая е, че за първи път симпатизанти охраняват резиденция (макар и срещу скромно заплащане и безплатна екскурзия) , която очевидно е построена с пари, които всичките хиляди симпатизанти не могат да спестят за много години.
Не за приятел, за себе си питам – от чисто професионална гледна точка.
Психолог, психотерапевт Иван Власев
Последни коментари