Биполярното афекривно разстройство е заболяване, при което се наблюдават манийни, хипоманийни и депресивни епизоди. Манийните епизоди се характеризират с болестно завишено настроение. Това е един от малкото случаи, в които доброто настроение може да бъде опасно.
Промяната в настроението е характерна за биполярното разстройство. При маниен епизод се наблюдава силно чувство на благополучие, завишена самооценка, съпроводена с голямо количество енергия и намалена нужда от сън. Това състояние често преминава в противоположно, демонстрирано с депресивни симптоми. Промените в когнициите съответстват на тези състояния. При мания се създава усещането, че мислите текат леко и хората смятат, че са изключително продуктивни в такъв епизод. В действителност, това може да е частично валидно при хипоманиен епизод, където симптомите не са толкова тежки и личностовата дезорганизация не е така ясно изразена. Характерно за манията е усещането за препускащи мисли и идеи, които много често нямат смисъл. Хората в маниен епизод са спосбни да се впускат във всякакви рискови начинания, без страх от последствия за своите действия. Характерни са купуване на скъпи вещи, рискови финансови инвестиции, залагане на големи суми пари, злоупотреба с алкохол, рисково сексуално поведение, надценяване на собствените възможности в рискови ситуации, незачитане на норми и правила.
Хипоманийните епизоди имат същите характеристики на манийните, с тази разлика, че не са толкова ясно изразени и социалното функциониране не е толкова нарушено.
Биполярното афекривно разстройство се разделя на два основни типа БАР 1 и БАР 2. Диагноза БАР 1 може да бъде поставена при наличието на един или повече манийни епизода Независимо, че повечето пациенти преживяват депресивни епизоди, има случаи в които такива не се наблюдават. За диагноза БАР 2 се изисква наличието на тежък депресивен епизод и на хипоманиен, както и отсъствието на манийни епизоди.
Основните разлики в DSN-5 между двата типа биполярно афективно разстройство са в тежестта и продължителността на манийната фаза. При БАР 1 задължително присъства мания, и макар да не е задължително, често се наблюдават симптоми на депресия. БАР 2 протича с хипоманйни епизоди и депресивните са задължителни. В действителност при БАР 2 се наблюдават по-чести и по тежки депресивни епизоди.
Към разстройствата с промени в настроението спада и циклотимното разстройство. При него също се наблюдават промени в настроението, но те не са толкова тежки за да могат да покрият критериите за маниен или депресивен епизод.
Макар, че психологични и социални фактори играят важна роля за възникването и протичането на биполярното разстройство, изследвания през последните няколко десетилетия показват, че генетичната предразположеност е ясно изразена. Изследванията показват, че роднини по права линия, на пациенти с БАР са около 10 пъти по-застрашени за развитието на това заболяване, сравнени с общата популация. За сравнение, това е значително по-висок риск от този на роднините по права линия, на хората с депресия, който е 3 пъти по висок. Също така, интересен факт е, че изследвания през последните години, откриват общи гени, които могат да участват в развитието, както на биполярното разстройство така и на шизофрения.
Лечението на биполярното разстройство е предимно медикаментозно. Преди развитието на съвременната психофармакология не е имало ефективно лечение. Дори и в наши дни лечението на това разстройство е сложно, понеже симптомите му могат да варират от мания до депресия и това става по непредсказуем начин. Към това можем да прибавим и проблемите с точната и навремена диагностика. Има много случаи с неясна клинична картина, понякога симптомите могат да бъдат възприемани като част от начина на живот. Това може да бъде много заблуждаващо, защото по правило заболяването дебютира в млада зряла възраст, когато хортата са по-импулсивни и склонни на безразсъдно поведение. Има и други случаи , в които след лечение на депресия се разгръща маниен епизод, и тогава се разбира, че правилната диагноза е била биполярно афекривно разстройство. Друг основен проблем е, че медикаментозното лечение бива прекратявано без консултация със лекуващият лекар, а това води до чести рецидиви.
Най- добри шансове за успешно лечение се осигуряват при комбинацията от медикаментозно лечение, добра социална среда и психотерапия.
Медикаментозното лечение се извършва основно със стабилизатори на настроението, но в зависимост от индивидуалното състояние, по преценка на лекуващият лекар, в различните фази (манийна и депресивна) могат да бъдат включени андидепресанти и невролептици. Прилагането на антидепресанти по време на депресивената фаза крие рискове от разгръщането на маниен епизод. От друга страна депресивният епизод е по-труден за лечение и с по-висок суициден риск от този при униполярна депресия.
Психотерапията при БАР е трудна, а в острите фази на това заболяване и неефективна. Психотерапия е възможна в състоянието на частични или пълни ремисии. Има сесии, които са насочени за приемането и разбирането на това заболяване и стриктното спазване на медикаментозното лечение. След това се провеждат сесии за разработване на стратегии за справяне в различни кризисни ситуации и конфликти, както и за подобряване на отношенията в семейството и социалната среда на пациента.
Лечението на биполярно афективно разстройство е многофакторно, като медикаментозното играе основа роля.
БАР не е присъда. Историята познава много известни и успели личности, които са страдали от това разстройство. Те независимо от това заболяване, а може би, понякога и благодарение на него, са оставяли трайна следа в човешката история. Това, разбира се, не омаловажава факта, че БАР се нуждае от сериозно внимание и лечение.
Последни коментари