История случила се тези дни на мои приятели:
Във време на пандемия, когато всички държавни институции трябва да подкрепят хората за смекчаване на последиците от икономическата криза, детска градина в Пловдив, отказва да приеме документите за кандидатстване на дете, защото баща му има неплатени глоби за паркиране! Абсурдната ситуация се подсилва от факта, че бащата е с втора степен инвалидност и колата е с инвалиден стикер. Той има увреждане на очите, което не му позволява да шофира, а колата е използвана от неговата съпруга. Двамата родители работят и имат добър стандарт на живот, но през последните месеци, семейството е нямало никакви доходи поради създалата се епидемиологична обстановка. Те са съвестни граждани и и глобите вече са платени. Дори не обвиняват служителите в детската градина, защото са достатъчно интелигентни и разбират, че от тях нищо на зависи, а изпълняват нареждания. Семейството, въпреки тежката икономическа обстановка може да си позволи този непредвиден разход, но дали всички имат този шанс? Проблемът в този случай не е в сумата, която трябва да бъде платена, а в чувството на обида и затвърждаване на усещането, че хората са сами в тази тежка ситуация.
Как това се отразява на психичното и телесно здраве, които неминуемо са свързани?! Нали целта на епидемиологичните мерки беше, и е запазването здравето на хората?! Нали здравето на хората беше най-важно, а икономическите последици щяхме да преодоляване с помощта на държавата?! Изводите оставям на Вас, защото на мен просто не ми се коментира!!!
Във време на пандемия, когато всички държавни институции трябва да подкрепят хората за смекчаване на последиците от икономическата криза, детска градина в Пловдив, отказва да приеме документите за кандидатстване на дете, защото баща му има неплатени глоби за паркиране! Абсурдната ситуация се подсилва от факта, че бащата е с втора степен инвалидност и колата е с инвалиден стикер. Той има увреждане на очите, което не му позволява да шофира, а колата е използвана от неговата съпруга. Двамата родители работят и имат добър стандарт на живот, но през последните месеци, семейството е нямало никакви доходи поради създалата се епидемиологична обстановка. Те са съвестни граждани и и глобите вече са платени. Дори не обвиняват служителите в детската градина, защото са достатъчно интелигентни и разбират, че от тях нищо на зависи, а изпълняват нареждания. Семейството, въпреки тежката икономическа обстановка може да си позволи този непредвиден разход, но дали всички имат този шанс? Проблемът в този случай не е в сумата, която трябва да бъде платена, а в чувството на обида и затвърждаване на усещането, че хората са сами в тази тежка ситуация.
Как това се отразява на психичното и телесно здраве, които неминуемо са свързани?! Нали целта на епидемиологичните мерки беше, и е запазването здравето на хората?! Нали здравето на хората беше най-важно, а икономическите последици щяхме да преодоляване с помощта на държавата?! Изводите оставям на Вас, защото на мен просто не ми се коментира!!!
Последни коментари