Искам да Ви представя един психологически експеримент, проведен от от Стенли Милграм, преди около 60 години.

Приликата с действителни лица и събития, за сега, е неволна или случайна, но текста предизвиква реални размисли и опасения.

Смятам, че в тази тежка ситуация, имаме нужда от отговорност, а не от страх.
Подкрепям и най- вероятно ще продължавам да подкрепям мерките, за ограничаването на заразата с COVID-19, но се опасявам, че ще дойде момент, в който някой ще прекали.

Тескта, който следва е дословно цитиран от учебник по психология на Джон Д. Саймън и Дъглас Т. Кенрик, писан в началпто на 90-те години на 20-ти век.

ПОДЧИНЕНИЕ ПРЕД АВТОРИТЕТА

Стенли Милграм е социален психолог, който се вълнува от социалните фактори свързани с подчинението. Изучава ситуационните фактори, които могат да доведат до поведение, като на покорните пазачи в концентрациониите лагери през Втората световнацвойна. Фокусирането върху ситуационния натиск над отделната личност е типично за социалната психология. От тази позиция Милграм предполага, че повечето американци ще постъпят точно като покорните пазачи, ако са подложени на същия социален натиск. Милграм смята, че хората не подлагат на съмнение заповедите, идващи от силния авторитет, пред който са изправени. С физическото си доближаване до нас силата на авторитета започва да ни поглъща и ние сме склонни да му се подчиняваме дори без да мислим. Сега ще разгледаме детайлно едно от най-известните му изследвания, предизвикало най-много спорове в историята на психологията.
В началото на 60-те години Милграм убеждава няколко зрели мъже да участват в експеримент за „учене“ към Иейлския университет (Milgram, 1974). Когато мъжете пристигат, всеки от тях се запознава с друго изследвано лице, което всъщност е актьор. Експериментаторът обяснява на двамата участници, че изследва връзката между наказание и учене и казва, че единият от тях, в ролята си на „ученик“, ще получи серия болезнени удари с електрически ток. Електрошоковете ще се причиняват от другия участник, който ще играе ролята на „учител“. Разпределението в двете роли става по привидно случаен начин (тегли се жребий), така че човекът, който ще се изследва, винаги да бъде „учител“. След това експериментаторът завежда двамата мъже в съседната стая и завързва нещастния „ученик“ за нещо, което прилича на електрически стол, а на главата му поставя голяма метална каска, от която ще протича електрическият ток. Когато експериментаторът слага и електродната паста, „предпазваща от изгаряния“, „ученикът“ отбелязва, че има слабо сърце и може би иска да преустанови експеримента. Тогава експериментаторът отново го уверява, че шоковете „не причиняват постоянно увреждане на тъканта“.

След това изследваното лице „учител“ отива в другата стая и вижда една зловеща машина за електрошокове, която има лостове от 15 до 450 волта. Лостовете са групирани и обозначени с надписи, които стават все по-страшни: „леко“, „средно“, „силно“, „много силно“, „интензивно“ и „крайно интензивно“, Лостовете от 375 до 420 волта са маркирани с червени букви „Опасност! Силен електрически удар!“, а последните три са маркирани с червен „Х“. Преди старта на самия „учител“ се пуска за сравнение болезнен електроудар и той трябва да прецени силата му. Повечето участници го оценяват като силен или много силен. Тогава експериментаторът им казва, че всъшност той е много слаб.

Ученикът актьор започва да изпълнява своята „задача“, а „учителят“, когото в действителност изследват, трябва да го наказва с електрошок за всяка грешка и всеки следващ път да увеличава силата на тока с една степен. Подставеното лице прави предварително планирана серия от грешки и реагира на ударите с определени вербални отговори. Първия път той само изохква: при 120 волта казва: „Ей, това наистина боли“, а при 150 волта изкрещява: „Край! Пуснете ме. Казах ви, че имам проблеми със сърцето Сърцето започва да ме притеснява. Моля ви, пуснете ме. Сърцето ме тревожи. Отказвам да продължа. Пуснете ме!“

Ако „учителят“ предложи да спрат, експериментаторът го подтиква с думите: „Моля, продължете. Експериментът изисква да продължите, Абсолютно наложително е да продължите“ и накрая казва: „Нямате друг избор, трябва да продължите.“ И мъжът продължава, докато експериментаторът го подтиква. „Писъците“ на актьора стават все по-и по-агонизиращи и при 330 волта той изпищява: „Пуснете ме! Пусиете ме! Сърието ме боли. Казвам ви, пуснете ме. Пуснете ме. Нямате право да ме държите тук. Пуснете ме! Пуснете ме! Пуснете ме! Пуснете ме оттук! Пуснете ме!“

Ако „учителят“ продължи и след тези настойчиви молби, „ученикът“ внезапно притихва. Експериментаторът отказва да провери какво е станало и казва: „Липсата на отговор е грешен отговор. Пуснете му следваната най-висока степен електрически удар!“ В продължение на осемте заключителни удара, всеки от коитое по-силен от предишния, „ученикът“ не издава никакъв звук. (Спомнете си, че той е актьор и в действителност ток няма.)

Колко мъже ще са склонни да извървят целия път до 450 волта? Милграм помолил група психиатри да предположат какво ще се случи и те смятали, че по- малко от 1% от изследваните лица ще изпълнят цялата серия. А вие какво мислите? В действителност този процент е значително по-висок, отколкото предполагат психиатрите. Цели 65% от изследваните лица се подчиняват на инструкциите и участват до края. В по-късните си изследвания Милграм променя няколко аспекта на ситуацията, водеща до подчинение, за да разбере кои нейни елементи в най-голяма степен стимулират конформизма. Ако заповедите се дават по телефона, а не директно, подчинението спада до 21%. Освен това, колкото по-близко е жертвата, толкова по-слабо е подчинениетто, Ако страдащият „ученик“ е в същата стая, процентьт спада до 40. Ако има оше двама участници, които отказват да продължат (в груповата версия на експеримента), само 10% от изследваните лица се подчиняват на заповедта. Накратко казано Милграм успява да докаже, че дори патологичното подчинение на авторитета може да се повлияе съществено от натиска на социалната ситуация.
Изследването на Милграм обикновено се цитира, за да се покаже голямото влияние, което ситуационният натиск оказва върху поведението. Когато попаднем в странна ситуация, ние се обръщаме към околните, за да ни кажат какво да правим. Хората са склонни да се съобразяват с най-близкия човек, ако той е местен авторитет и действа уверено и компетентно. Но от друга страна, ако най-близкият човек е плачеща жертва или асистент, който отказва да продължи участието си в изследването, хората са склонни да се противопоставят на експериментатора (Мilgram, 1974). Не всеки обаче се поддава на натиска на ситуацията. Това означава, че личностните фактори също играят определена роля. Например едно изследване установява, че хора с авторитарни личностни характеристики (каквито описахме преди малко) са по- склонни да се подчиняват, но ако имат по-демократични виждания, често се противопоставят на експериментатора (Elms, Milgram, 1966). В случая още веднъж може да се види взаимодействието между вътрешните и външните детерминанти на поведението.

John G. Seamon, Douglas T. Kenrick
Psychlogy