В КАПАНА НА ИЗОЛАЦИЯТА
Ни най-малко не искам да омаловажавам създалата се ситуация в световен мащаб. Явно за момента единственото нещо, което работи за ограничаването на заразата е изолацията и това се прави в световен мащаб. Пазим здравните системи от претоварване и това е добре-така много хора ще имат възможността да получат адекватна медицинска помощ. Само, че ситуацията трябва бъде разгледана и по друг начин. Отлагаме пика на заболяването, но това не означава, че се предпазваме от него в дългосрочен план. Тоест, повечето от населението на земята, ще се разболее от тази инфекция, макар и по-късно. От друга страна, една дълга и драстична изолация е съпроводена с огромно количество стрес. Стрес, който от една страна е вследствие на внушаването на страх, необходим за осъзнаването сериозността на ситуацията, за да може изолацията да се спазва. От друга страна изолацията е свързана с огромно количество стрес, нарушавайки нашето ежедневие и лишавайки ни от вече изградени модели за борба със стреса. По този начин се създава едно чувство на несигурност за бъдещето и безнадеждност! Как мислите това се отразява на нашата нервна, имунна и ендокринна системи?! Как това се отразява на здравето в общ план?! Въпросът е риторичен! Едва ли има здравен експерт, който да не е наясно, че големите нива на стрес, обострят и предизвикват редица соматични (телесни) заболявания, чрез своето въздействие на нервната, имунната и ендокринна системи! Как да постъпим тогава?
Спешно трябва да се намери оптимално ниво между налагани мерки за ограничаване на заразата, които да не се отразяват така драматично на нашата психика. В противен случай от една страна(поради срив на имунната система) случаите на COVID-19, които завършват фатално ще се увеличават драстично! От друга страна ще бъдем изправени пред една нова епидемия от психични и соматични (телесни) заболявания, засягаща много по-голям кръг от хора, в разцвета на силите им! В тази ситуация здравната система е още по-малко вероятно да се справи, защото соматичното (телесното) здраве, не може да съществува без психичното!
Рисковете, които крие една дълга и драстична изолация са огромни, не само за икономиката. След като целта на изолацията е спасяването на колкото се може повече хора, добре е да не се забравя, че стреса също убива!
Последни коментари