През последните дни, най-вече във виртуалното пространство, се появиха много смешки по темата. Всъщност зад всяка комична ситуация стои логическо обяснение.
Това на пръв поглед абсурдно поведение има връзка с психологическа концепция наречена „локус на контрол“.
През 1954 година Джулиан Ротър разработва концепцията за локус на контрола и от тогава тя става важен аспект в личностовите изследвания.
Локусът на контрол се свързва с убеждението на личността, относно причините за различни събития в нейният живот, било то добри или лоши.
Според тази концепция съществуват три основни локуса на контрол – външен, вътрешен и смесен.
Хората с външен локус на контрола имат усещането, че нещата, случващи се в живота им са ръководени от външни сили и имат твърде малки възможности да се противопоставят на това. Хората с вътрешен локус са на противоположната позиция и смятат, че всички събития в техния живот са пряко свързани с техните действия и се чувстват длъжни да държат абсолютно всички фактори от живота си под контрол. Тези със смесен локус на контрола разбират, че някои от събитията в живота им са пряко свързани с определени техни действия, но има и фактори в живота, които не могат да бъдат предвидени, а и дори да могат, не подлежат на контрол. Най – вероятно се досещате, че смесен локус на контрола осигурява най-правилен начин на психично функциониране.
Когато личността се намира в кризисна ситуация, желанието за контрол над ситуацията се засилва многократно. Дори и хора със смесен и външен локус на контрол, започват да функционират, като хора с вътрешен локус на контрол, тоест нашата психика започва да функционира в режим на свръхконтрол. Контролът над кризисни ситуации има за цел да намали тревожността. В желанието да контролираме, колкото се може повече фактори от ситуацията и по тази начин максимално да намалим тревожността, забравяме, че има фактори, които не зависят от нашите действия. Презапасяването е пример за ирационално действие, целящо свръхконтрол на ситуацията. Защо ли? Ако целта е да се запасим за много голям период от време – няма как да го направим, ако трябва да е за кратък, то тогава няма смисъл да го правим.
Презапасяването показва желание за свръхконтрол, а това с тоалетната хартия, в още по голяма степен. Стремежът да се контролират, колкото се може повече детайли, често води до абсурдни покупки и действия. Когато сме спокойни и уверени тази покупка е една от последните, за които мислим, но в ситуация на криза показва желанието за свръхконтрол в голяма степен: „помислих за всички детайли, дори и за най- дребните- аз контролирам ситуацията“…!
Важното в ситуация на криза е реално да се оценят опасностите и реално да преценим, кои аспекти от ситуацията можем да контролираме и кои не. Ако успеем да постигнем това, ще имаме идеални условия за вземане на адекватни решения.
Последни коментари