РАЗУМЕН Е СТРАХЪТ ОТ COVID-19, НО ПАНИКАТА ЩЕ НИ НАВРЕДИ

Страхът има своята еволюциoнна основа. Той е пряко свързан с оцеляването и много често ни предпазва от увреждания и смърт. Смелостта е високо ценено качество от обществото, но когато е в нереалистични граници, силно намалява шансовете за оцеляване на индивида. Страхът в умерени граници активира различни органи и системи в нашето тяло, помагайки ни да се справим с опасностите, пред които се изправяме. При паниката обаче нещата стоят по друг начин. Ако страхът има своите положителни аспекти, паниката както и безумната смелост, биха могли да нанесат само вреди. Когато при опасност има силна страхова реакция или абсолютна липса на такава, разумът отстъпва място на глупостта. При такава ситуация, работата на органите и системите, които трябва да ни предпазват от опасности силно се затруднява.

Много е трудно да се намери баланс между тези две състояния, но той е изключително важен за нашето добро психично функциониране и здраве.

Психоневроимунологиятащ е сравнително нова наука, която се занимава с тясното взаимодействие между нервната, ендокринната и имунната системи. Те от своя страна са пряко свързани с психологията.

Тези четири области през годините са се развивали независимо една от друга и тяхното взаимодействие остава в страни от общото познание. Взаимодействието между нервна, ендокринна и имунна система не е описана подробно дори в учебниците по медицина, писани за съответните специалности.

“Нервната система и имунната система говорят общ биохимичен език и общуват чрез пълна двупосочна мрежа, включително и общи лиганди като: невротрансмитери, хормони и цитокини“- (Blaloock, 2005)

Цитокините са „сигнални молекули“, подобни на хормоните, които позволяват комуникацията между клетките. Те се произвеждат, както от клетките на имунната система, така и от мозъчните клетки.

Нервната, имунната и ендокринната системи са пряко свързани и работят в синхрон. Нарушенията в едната неминуемо води до влошаването на функционирането на другите. Интеграцията на тези системи се извършва чрез химични вещества (невротрансмитери, хормони и цитокини), които се освобождават от клетките на една система, но оказват влияние върху клетките на друга. Според някои автори идеята, че това са три отделни системи е остаряла и по- скоро отразява историята на научните открития.

Стресът е общ телесен отговор за активацията на организма при заплашващи външни или вътрешни стимули.

Невроендокринната система отговаря предимно на потенциално опасни нефизически стимули, които могат да бъдат въображаеми или реални (няма голяма разлика дали сте видели мечка в гората или сте помислили, че сте видели). От друга страна имунната система се активира при физически увреждания, патогенни организми или туморни клетки. Това обаче е едно свръхопростено разглеждане на тези процеси, защото социални стресори също са в състояние да предизвикат активация на имунната система. (Lacy et al., 2013)

Умерената стресова реакция при заплашващи ни стимули е еволюционно заложена и напълно разбираема. Тя е помагала на човечеството да премине през редица трудности през своето развитие. Умерените нива на стрес, активират нервната, ендокринната и имунна системи и по този начин ни дават възможност да се справим с различни застрашаващи ни ситуации, но за съжаление не така стоят нещата с хронични стрес и паниката. Те имат точно обратен ефект- срив в ендокринната и имунната системи и вземане на лоши решения!

Днес човечеството е изправено пред нова заплаха, наречена COVID-19, така както е било изправено пред хиляди други опасности през своето развитие. Няма съмнение, че ще се справим с новата заплаха, но за да бъдат щетите възможно най-малко трябва да се намери баланс между здравословния страх и паниката!

Психолог, психотерапевт Иван Власев