ТЕРАПИЯ НА ДЕПРЕСИЯ

Има много форми на терапия за намаляване на проблемите, свързани с разстройствата на настроението. Първо, има техники за пряка манипулация на мозъчната активност. Това може cе постигне чрез електрическа или магнитна стимулация на самия мозък.щ Втора техника е използването на психотропни лекарства за повлияване на невротрансмитерите, които на свой ред могат да подтиснат или подомогнат мозъчните процеси. Трето, мозъка може да се повлиява индиректно чрез когнитивни, емоционални или моторни промени. Традиционната психотерапия позволява на човека да изследва как интерпретира света чрез мислите или как реагира на него чрез емоциите, както и да изгради алтернативни начини за преживяване на стресогенни събития. Други техники, например физическите упражнения и медитацията, също са разработени с цел да се учат алтернативни начини за модифициране на вътрешните процеси.

Един проблем с терапията на депресията е, че дори в ситуации, в които симптомите са редуцирани, хората са в риск от рецидив. По тази причина професионалистите търсят комбинация от терапии, които могат да помогнат за предотвратяване на рецидивите, като включват повече от един подлежащ депресивен механизъм. Например за антидепресантите и някаква форма на психотерапия, като когнитивно поведенческа терапия (КПТ), е доказано, че са ефективни в сравнение с плацебо (DeRubeis, Siegle & Hollon, 2008). Когнитивно поведенческата терапуя и антидепресантите, прилагани поотделно, показват двойно по-голяма ефективност в редуцирането на симптомите на депресия, при 8-cедмична терапия в сравнение с плацебо хапчета, като антидепресантите имат леко преимущество. След 16 седмици на лечение когнитивно поведенческата терапия и антидепресантите показват еднаква ефективност.

При равна ефективност на КТП и антидепресантите, какво според вас би се случило, ако и двете се прекратят? Това, което става, е, че и при двете групи има случаи, в които симптомите на депресията започват да се появяват отново. Има обаче по-малко симптоми на депресия в групата с КТП, отколкото тази с лекарствата. Следователно това, което е научено в КПТ, може да продължи да е ефективно, макар че самата терапия е била прекратена. Лекарствата, от друга страна, не показват запазващи cе позитивни ефекти, когато се прекрати техният прием. Други изследвания показват, че комбинацията от КТП c антидепресанти е по-ефективна, отколкото само психотераия или медикаментозно лечение.
Това най-вероятно е защото когнитивната терапия и медикаментите работят по различни пътища в мозъка (DeRubeis et al., 2008). Изследванията с изобразяване на мозъка показват по-голяма активност на амигдалата и по- малка на префронталния кортекс при пациенти с депресия, в сравнение със здрави контролни изследвани лица. След терапията активността на амигдалата намалява, префронталната се увеличава. Дерубейс и неговите колеги (DeRubeis et al., 2008) смятат, че когнитивната терапия с нейния фокус върху кокнитивната преработка може да увеличи префронталната активност, която на свой ред е способна да потисне активността на амигдалата. Антидепресантите, от друга страна намаляват директно активността на амигдалата. Следователно невронаучните техники и резултати могат да помогнат за обясняване на механизмите на действие, както и стойността на използването на повече от един подход към терапията при депресия.
Уилям Дж. Рей
Аномална психолигия стр.290-291