КОГНИТИВЕН МОДЕЛ НА ДЕПРЕСИЯТА

Когнитивният модел на депресията е разработен от Арън Бек (Вeck, 67), за да опише начина, по който хората с депресия поддържат разстройството. Той става и база за терапевтичен подход, която е изучаван в различни емпирични изследвания на терапията (вж. Вeck, 2011). Основният модел приема, че хората с депресия показват отклонение в начина, по който търсят информация и я преработват. Тези отклонения cе осъществяват извън съзнанието и представляват вътрешни схеми, Влияещи върху онова, което човек вижда, как организира информацията и какво помни във връзка с живота си. Отклоненията по принцип водят до това човекът да възприема себе си като безполезен в свят, в който има ограничена подкрепа. Ако са помолени да си спомнят миналото, за разлика от здравите хора тези с депресия са склонни да си спомнят повече отрицателни, отколкото положителни събития. Изследванията с емоционални стимули също подсказват, че за хората с депресияе трудно да се дезангажират от отрицателните стимули. Отрицателното „предъвкване“ , в което човекът мисли многократно за появата на отрицателни събития, също е характеристика на депресията. Когнитивният модел по същество е базиран на теорията за ученето модел, който подсказва, че неблагоприятни събития, които се появяват рано в живота, могат да водят до развитието на депресивни схеми. Тези депресивни схеми се характеризират с отрицателни убеждения за сcебе си. Освен това, когато се появи нов стресор, той може да активира предишните отрицателни схеми. Тези отрицателни схеми включват три aспекта: самия човек, личния свят и бъдещето. Това се нарича отрицателна когнитивна триада. От Гледна точка на Аза човекъьт с депресия приписва неприятните преживявания, които среща в света, на собст- вените си умствени, физически и нравствени дефекти. Вторият компонент включва тенденцията на хората да индивидуализират фактите, за да съответстват на отрицателните схеми. Третият компонент включва това, че човекът възприема бъдещето като съдържащо само трудности и провали.
Уилям Дж. Рей
Аномална психолигия стр. 285