Страхувайки се да не бъдат наранени, много хора отказват да обичат и да бъдат обичани. Страхът от душевно нараняване пречи да се изпитват истински чувства. Желанието да разбираш и бъдеш разбран, се изместват от страх за манипулация. Смята се, че е по- безопасно да мразиш, отколкото да обичаш, че е по- добре да отхвърлиш, отколкото да рискуваш да бъдеш отхвърлен. Сексът се смята за по-безопасен от любовта, че истинските чувства са признак на слабост.
В желанието си да бъдат силни и да не допуснат възможността, никой да ги нарани, повечето хора забравят една много важна подробност – щастието не е просто отсъствие на болка. Истината е, че страхът от нараняване пречи да се изпитва истинско щастие, а „душевната анестезия“ просто не съществува, защото тя самата е съпроводена с много болка – болка от самота!
Няма как да обичаме и да бъдем обичани, без да рискуваме да бъдем наранени, така както детето не би се научило да ходи, ако не преодолее страховете си от падане и нараняване.
Психолог, психотерапевт Иван Власев
Последни коментари