За своето правилно психично развитие, детето освен от много любов и подкрепа, има нужда и от налагане на граници, а те от своя страна неминуемо са свързани с фрустрации. За да може да овладее контрола над своите афекти и импулси, както и за развитие на процесите на индивидуализация и отделяне, детето трябва да има относително висок праг на фрустрация- налагането на граници спомага за това.
Ниският праг на фрустрации и заниженият контрол над афектите и импулсите са пряко свързани с развитието на агресия и зависимости.

Нереалистично е да се смята, че граници на децата могат да се налагат без наказания. Те нямат психическа зрялост и няма как да осъзнаят значението на много свои действия и постъпки. Това обаче не е проблем, проблем е, че ако не се наложат граници това психично функциониране се запазва и в зряла възраст. По този начин се създава една нереалистична представа за света и околноте, свързана с невъзможността да се отчитат чувствата, емоциите и потребностите на другите, както и непълно разбиране на собствените чувства, мисли и емоции.

Наказанието, както и страхът от наказание са неделима част от човешкото развитие. Няма как да го изключим от възпитанието на децата, когато то е в „умерени дози“ не неговото наличие, а отсъствие е психическа травма!
Целта на едно добро възпитание е изграждането на сигурна привързаност между детето и неговите родители-силна връзка, в която детето трябва да се чувства сигурно и защитено, а не омнипотентно.
Децата имат нужда от любов, подкрепа, сигурност и закрила, а последните три могат да бъдат дадени, от родители, които са по-силни и авторитетни от тях.
Що се отнася до любовта-налагането на справедливи наказания е по-скоро потвърждение за наличие на любов, а не за нейната липса.

Във възпитанието си към децата, напълно трябва да изключим агресията, а не наказанието. Нещо повече, ако изключим и двете, агресията неминуемо ще се появи, защото безсилието, а не справедливото наказание пораждат агресия.

Психолог, психотерапевт Иван Власев