Живеем във времена, в които толерантността се издига в култ, а междуличностните отношения са в сериозен дефицит.

Деца в пазарджишко училище се плюят- възрастните се съдят- страхотно решение. Само че, останалите родители, на които децата са били плюти (от въпросното дете) също трябва да съдят някой. Кой да съдят?! Дали учителката, която е допуснала, децата да бъдат плюти или родителите на детето, което плюе своите другарчета?! Много плюене и съдене стана – на мен лично ми идва в повече.
А учителите само могат да гледат, защото иначе ги уволняват. Всъщност понякога ги уволняват и стават медийни звезди, защото само са гледали, а не са се намесили.
Никога не е било лесно да си учител, но днес учителите имат невъзможната задача да поставят граници на децата и да ги възпитават, без да имат никакви права.
Децата освен от любов и подкрепа се нуждаят и от налагане на граници. Те нямат психическата зрялост и няма как да осъзнаят значението на много от своите действия и постъпки, така както възрастните биха направили това. Границите трябва да се налагат от възрастните: родители, учители, настойници, баби, дядовци, съседи. Големият въпрос е как се налагат граници, когато всеки опит за това може да се свърже с липса на толерантност и психическа травма?!
„Дозата сама прави отровата“! Не налагането на граници на децата, също е сериозна психическа травма, последствията от която, обществото тепърва ще разбере.

Психолог, психотерапевт Иван Власев