Ако преди години се смяташе, че зависимост се развива към определено вещество, то към днешно време полето на зависимостите се разширява и към тях спадат все повече дейности, който не могат да бъдат свързани с употребата на вещества.
Във съвременните тенденции за разглеждането на зависимостите, все повече се налага тезата, че в основата на зависимостите стои търсенето на удоволствие или избягването на неудоволствие, което само по себе си понякога се изживява като удоволствие и то е в основата на всички зависимости. Напълно нормално е всеки психично здрав човек, да се стреми към удоволствени изживявания, но пътя по който достигаме до тази цел е различен, както и цената която трябва да платим. Това схващане неминуемо е свързано с предположението за наличие на определени личностови характеристики, които да са общи за всички видове зависимости, без значение дали са свързани с вещества или дейности. Може да се каже, че всеки е зависим от нуждата да изпитва удоволствие, но има два основни въпроса: как всяка отделна личност разбира удоволственото изживяване и до каква степен вреди на останалити сфери на живота и. Това всъщност ни определя като хора и личности.
През последните десетилетия, проучвания с образни техники, идентифицират невронална верига, която също така е известна като мозъчна система на възнаграждението. Тази невронална мрежа обслужва и естествените поведения на приспособяване, свързани с оцеляването – храна, жажда, сексуален нагон. Тези поведения, свързани с оцеляването, имат способността да се реинфорсират. Именно върху тази невронална мрежа действат повечето, ако не и всички психоактивни вещества, за да постигнат еуфоризиращи ефекти.
Когато говорим за зависимости от вещества, първоначално психоактивните вещества променят функцията на мозъка, а в последствие и неговите структури, всъщност това би могло да се окаже валидно и при немедикаментозните зависимости.
Ако използваме хазартната зависимост, като пример: играта на хазарт не е свързана с употреба на вещества, но въпреки това е способна да образува една от най- тежките зависимости. Докато DSM–4 категоризира патологичния хазарт като разстройство на контрола над импулсите, то DSM–5 го приема за пристрастяване. При хазартната зависимост, печалбата би могла да се разглежда като доза. Активирайки центровете на възнаграждение, всяка следваща печалба е предпоставка за по- голяма зависимост и залози. Печалбата е тази, която активира центровете отговорни за изпитване на удоволствие и прави преустановяването на играта изключително трудно, дори и невъзможно. Би могло да се предположи, че при печалба емоциите са по- силни от разума. Печалбата е „дозата“, а времето между печалбите би могло да се сравни с абстиненция. Подобно поведение, макар и не толково драстично, може да се наблюдава при редица дейности.
Невронаучни изследвания показват, че възнаграждаващият ефект на дрогата е свързан със способността да увеличава допамина. Един важен невронален път, свързан с пристрастяването е мезолинбичната допаминова система. Тя започва от вентралната тегмантална зона, която е разположена в близост до мозъчният ствол. Тези пътища включват Нуклес акумбенс, префронталната кора, дорзалния стриатум и амигдалата. Тоест, налични са двупосочни невронални връзки, които свързват подкорови структури отговорни за изпитването на различни видове емоции, удоволствие и запаметяване с префронталният кортекс, който е отговорен за мотивацията и вземането на решения . Пристрастяването не само активира центровете за възнаграждение, но е и способно да повлияе когнитивните механизми свързани с мотивацията и вземането на решения. Интересен факт е, че когато на хора с ниско ниво на допамин (каквото се наблюдава при болестта на Паркинсон, например) се приложи допамин като терапия, могат да започнат да изпитват патологично влечение към хазарт, хиперсексуалност, компулсивно пазаруване, хранене и прием на лекарства.
Независимо каква точно е зависимостта, се наблюдава висока коморбидност с други зависимости и психични проблеми – личностови, тревожни и афективни разстройства. Те могат да бъдат причина за развитие на зависимост, а могат да бъдат и следствие от нея.
Споменът за удоволственото изживяване се запазва много трайно в нашето съзнание и дори когато зависимостта вече е разрушила една огромна част от живота ни, търсенето на онези кратки мигове на измамно щастие продължава.
Причините за развитие на зависимост са в следствие на взаимодействието между биологични, психологични и социални фактори. Поради тази причина, някои хора могат много лесно да станат зависими, а други дълго време да употребяват без да развият зависимост.
При всички зависимости се наблюдават: стеснение на жизненото пространство и свръхангажираност с дадената дейност, крейвинг, абстиненция и развитие на толеранс. При различните зависимости се променят нивата на допамин, серотонин, норадреналин, глутамат, гама-аминомаслена киселина и други невротрансмитери. Тези процеси активират определени невронални мрежи, и потискат други. Така се постига чувството на удоволствие, самооценката се покачва, нараства спокойствието и доброто настроение, критичността и самоконтролът намаляват. С времето обаче е все по– трудно тези невротрансмитери да се върнат самостоятелно в своите оптимални биологични стойности, което предизвиква симптоми на абстинентен синдром, отшумяващи при прием на нова доза от веществото. По правило дозата нараства във времето, а удоволственото изживяваве намалява, така се стига до момента в които зависимият трябва да употребява за да може да се чувства нормално. „Нормалност“, която се плаща с цената на социални и здравословни проблеми, а много често и с живота.
Всяка дейност, която се свързва с чувство за удоволствие, освобождаване от стреса или неприятни изживявания, може да прерастне в зависимост. Това означава, че всички ние сме застрашени от развитието на зависимости, но големият въпрос е какви и дали бихме позволили това да разруши целият ни останал свят.

Психолог, психотерапевт Иван Власев