Канабис, наричан още и м……..а, е растение, познато и използвано от човечеството от дълбока древност, заради психоактивните му свойства. През древността канабисът се е смятал за важно медицинско средство и религиозно вещество. Древногръцкият лекар Гален отбелязва, че  доброто гостоприемство включва и употребата на канабис, подпомагаики по тази начин положителните изживяваниа и релаксацията.

Канабисът  се получава  от женското растение на   Cannabis  Sati. Най-разпространената употреба на канабиса е чрез пушенето, но също така може да се влага в различни хранителни продукти, макар,че тогава неговата психоактивност е по малка.

Канабисът е най- разпространената дрога в световен мощаб и от средата на 60-те години има дебати дали той трябва да бъде легализиран, разрешен за медицински цели или изцяло забранен. Неговите релаксиращи, обезболяващи и предизвикващи приятни усещания свойства са в основата на идеята той да бъде лeгализиран.

Основните  психоактивни съставки са делта-9-тетрахидроканабинол (THC) и канабидиол, те въздействат най-вече върху рецептори в хипокампа, малкия мозък, базалните ганглии и неокортекса -райони,  свързани  с  паметта,  системата  на възнаграждението, усещането за болка, двигателната координация и вземането на решения. Те се свързват със специфични рецептори , които се активират от ендогенни канабиноиди. Повишават се нивата на гамааминомаслена киселина и допамин, поради тази причина се наблюдават едновременно еуфория и релаксация. Малки количества от дрогата предизвикват приятни положителни чувства свързани с  релаксация, покачване на самооценката и настроението, а също така и с измамното усещане за креативни мисли.  Също така се наблюдават  и промени в апетита, като при началото на употребата  употребяващите чувстват засилен глад.  Интоксикацията води до неприятни чувства свързани с тревожност, параноя, халюцинации и налудности за преследване. В повечето случаи тези усещания преминават бързо след отминаването на въздействието на дрогата, но при определени обстоятелства могат да траят по-дълго време. Дълготрайното и системно консумиране води до  амотивационен синдром, когнитивен спад и нарушено социално функциониране.

Широко разпространеното мнение, че канабисът не е наркотик, който води до зависимост, всъщност не е вярно. Както при всички психоктивни вещества и при канабисът се  наблюдават развитието на толеранс и абстинентни симптоми. Зависимостта  от  канабис,  с  невъзможност  за  въздържание  е вписана, като диагноза в ДСН-4.

Вече има достатачни доказателства, че кабиноидитите, особено  при системна употреба могат да предизвикат психоза, дори и при генетично здрави индивиди. При предразположените към шизофрения, дори и малки дози могат да отключат заболяването, което би започнало много по-късно или  при определени обстоятелства  не би се развило.

Обикновено, употребата на канабис предшества, а в последствие  е съпроводена с  употребата и  на други наркотици.  По време на юношеството това крие особено голям риск. Макар, че промени в мозъка могат да се осъществяват на всеки етап от развитието, има два етапа, когато мозъкът е особено уязвим на външни  и вътрешни въздействия. Единият е по време на бременността и първата година от живота, когато невроналните мрежи се сформират първоначално, а вторият по време на юношеството, когато се извършва тяхната реорганизация.

Легализацията е въпрос на дебат, но рисковете са големи и напълно реални. Най– малкото, което можем да направим е да сме наясно какво всъщност си причиняваме преди да ги поемем.

Психолог, психотерапевт Иван Власев