Думата нарцисизъм произлиза от древногръцкия мит за Нарцис. Нарцис бил много красив младеж, син на речния бог Кесиф и нимфата Лиропи. Много жени се влюбвали в него, но той отблъсквал всички. Отхвърлените жени поискали да го накажат и помолили богинята на отмъщението Немезида за това. Веднъж, когато се връщал от лов, Нарцис видял своето отражение във водата и се влюбил в него. Той бил толкова заслепен от собствената си красота, че поискал да целуне отражението си във водата, и така се удавил.

В действителност, при правилно психично функциониране всеки един човек трябва да притежава нарцистични черти, които са свързани с изграждането на положителна самооценка. Разликата е, че при хората с нарцистично личностово разстройство, целият психичен ресурс и междуличностни взаимоотношения са насочени в изграждането на положителен Аз-образ.

Всеобхватен модел на поведение включващ грандиозност, нужда от възхищение, чувство на привилегированост и липса на емпатия са основните характеристики на нарцистичното личностово разстройство.
Хората с този вид разстройство живеят с убеждението, че са специални и задължително ще успеят във всяка една сфета от живота. Имат неразумни и нереалистични изисквания спрямо околните, свързани с възхищение и признаване на качествата, които смятат, че притежават.
Диагностичните критерии за нарцистично личностово разтройство по DSM-5 :
Широкообхватен модел на грандиозност (във фантазиите или поведението), нужда от възхищение и липса на емпатия. Началото е до ранна зряла възраст.
Следва да са поне 5 от изброените:
1. Грандиозно чувство за собствена значимост.
2. Свръхангажираност с идеи за неограничен успех или привлекателност.
3. Възприемане на собствената личност, като специална и можеща да бъде разбрана само от други изключителни хора.
4. Потребност от прекомерно възхищение.
5. Убеждение, че нещата му се полагат по право, което може да включва неразумни очаквания.
6. Възползвае от другите за собствени потребности.
7. Липса на емпатия.
8. Завист към другите или убеждение, че другите му/и завиждат.
9. Арогантност, надменно поведение и отношение.

Етиологията на това личностово разстройство (както и на повечето психични разстройства) е недоизяснена. Със сигурност обаче в неговото сформиране участват биологични, социални и психологични фактори. Типичната детска травма, която може да доведе до нарцостично личностово разстройство е тази при която, материалните потребности на детето са презадоволени, но за сметка на това са неглижирани психичните – нуждата от любов, подкрепа, разбиране, и налагане на граници.

Лечението е предимно психотерапевтично, но е силно затруднено от редица фактори, най – вече възможността да се изгради терапевтична връзка. Не се изключва и възможността за медикаментозно лечение, но само в състояние на тежки житейски кризи, свързани с невъзможността околните и светът да признаят тяхната грандиозност и значимост. Психотерапията е свързана с изграждането на една пълна, точна и балансирана представа за собствената личност. Изграждане на реалистични очаквания за себе си и околните, както и с тренирането на различни стратегии за справяне в стресови ситуации и състояние на дистрес.

Психолог, психотерапевт Иван Власев