Фиксирани върху своите желания, много хора не осъзнават, че  взаимоотношенията с другите, освен на техните желания трябва да бъдат основани и на възможностите и желанията на партньора. Конфликтите най- често се случват, защото се получава разминаване между очаквания, желания и възможности.

Когато се създава  връзка, всеки влиза  в нея със своите очаквания и желания, това обаче рядко е съобразено с желанията и възможностите на другата страна. Пренебрегвайки здравият разум се смята, че по магически начин, партньора ще има същите очаквания и желания. Дори когато двойката се сблъска с реалността се смята, че любовта може да промени всичко. Истината  обаче е , че любовта не е всесилна тя променя най-вече тези, които обичат и рядко тези които биват обичани. Тоест, нереалистично е да се очаква, че  любовта на единия може да промени другия, без  да има съответните нагласи и желания от негова страна.

Противно на общоприетото схващане, за да се изгради една стабилна връзка, всеки един от партньорите трябва да прави това, което иска. Една стабилна и дълготрайна връзка няма как да бъде основана на ограничения и забрани, защото ограниченията  и забраните рано или късно неизбежно водят до конфликт.От друга страна, ако някой от партньорите в една връзка постоянно пренебрегва своите желания и потребности, за да може другият да се чувства комфортно, това също би довело до конфликт. Истината е, че нито можем да ограничаваме партньора си, нито да подтискаме своите желания и потребности.

Единственият вариант е нашите желания и потребности да съвпадат с тези на партньора, в противен случай връзката се превръща в мъчение поне за единият, но в повечето случаи и за двамата.

Когато има конфликт, инстиктивно търсим къде е истината, (кой е прав) само че в един конфликт не е задължително да има права страна. Понякога и двете страни са еднакво виновни или невинни, в зависимост от гледната точка.

При взаимодействието си с другите първото нещо е да си дадем ясна сметка за своите желания и очаквания. Ако те се разминават трудно бихме могли да изградим връзка или партньорство. Освен това, трябва да си дадем ясна сметка и за възможностите на човека, с когото искаме да изградим връзка. Не всеки има психичен ресурс да отговори на психическите потребности на партньора си. Не е честно да се  опитваме да променим някого по свой модел, да го конфигурираме така, че той да отговаря на нашите потребности-това много рядко свършва добре.

Хората се прменят само когато имат нужната мотивация, тоест когато те искат, а не когато някой друг иска това от тях. Промяната под натиск не е промяна, а повод за натрупване на напрежение в една връзка.

Ако имате конфликт с партньора си, не се опитвайте да го променяте, а се опитайте да разберете какво иска в действителност. Понякога хората искат едно и също, но въпреки това са в конфликт, защото говорят на различни езици.

Често пъти изразяваме любовта към партньора си по различен начин, обличаме я в различна форма, но по–важното е да я има и да се научим да я разпознаваме в цялото и разнообразие. Вместо да я изискваме единствено във формата под, която ния я даваме, добре е да  се научим да разпознаваме и другите и лица. Когато има любов си струва да се полагат усилия, но ако двамата искат различни неща, няма как да се постигне разбирателство и хармония в една връзка.

Трябва да се борим за своята любов, но трябва и да знаем и кога трябва да спрем. Понякога е по-добре да се откажем и да насочим усилията си там, където наистина бихме били щастливи, защото щастието между двама се постига тогава когато, очаквания, желания и възможности съвпадат.

Психолог, психотерапевт Иван Власев