Никога човечеството не е било по-свободно да общува, отколкото днес. Можем да се свържем с всеки един човек във всяка една точка на планетата. Организираме се в социални мрежи, членуваме в различни групи, използваме за комуникация различни онлайн платформи, и същевременно все по малко общуваме в реалния живот.
Все повече виртуалното общуване замества реалната комуникация. Реалните приятелства биват замествани от виртуални, заплашвайки да изместят дори реалната комуникациятс с най- близкото ни обкръжение. Новите възможности за виртуална комуникация създават сериозен дефицит в реалната.
Нуждата от общуване е дълбоко залегнала в човешката природа, тя е свързана с изграждането на социална среда, а социалната среда е свързана с оцеляването. Човекът не би могъл да оцелее без своята социална среда, освен това, една по – добра социална среда дава възможност за по – добро качество на живот. Поради тези факти, никак не е чудно, че ние постоянно търсим одобрението на околните под най- различни форми, някои от които, дори доста уродливи. Все по-често срещаме хора, готови на всичко за да бъдат известни, разпознаваеми, без значение с какво, но това е малко в страни от темата. Въпросът е защо ние сме способни да предпочетем виртуалното общуване пред реалното?
Виртуалното общуване е лесно достъпно и най- важното, там можем да се доближим до своя идеален Аз. Във виртуалното пространство има възможност да избираме кои свои черти и качества да покажем. Там се презентираме по начин, който би бил най – привлекателен за околните, или поне такъв е замисъла. В реалното общуване заставаме с всички свои недостатъци, които се страхуваме, че може би, не биха били приети добре и рискът от отхвърляне е значително по- голям. Всяко общуване крие риск от отхвърляне, но при виртуалното той не е така болезнен. Виртуалното общуване е по- безопасно и с повече шансове за одобрение, или поне така изглежда.
Одобрението на околните е важно за нас, самотата е ужасно нещо. Това да сме харесвани ни дава сигурност и добра компания, отваря ни хиляди възможности в живота. Социалните мрежи и виртуалното общуване са идеалното място и средство, да се представим във възможно най- добра светлина, и по този начин да получим така нужното ни одобрение. Одобрение, от което имаме нужда за да се чувстваме сигурни, подкрепени и значими.
Няма нищо лошо във виртуалното общуване, напротив, то е една нова възможност за създаване на реални контакти, но често забравяме, че това е просто един заместител. Ние имаме нужда от реално одобрение, реална подкрепа, реална любов. Така, както не бихме могли да се на храним с виртуална храна, не бихме могли да заменим реалното общуване. Колкото и да е примамливо виртуалното пространство, ако няма реално общуване се обричаме на самота, независимо колко виртуални приятели имаме.

Психолог, психотерапевт Иван Власев