„Националната стратегия за защита на детето“ е вредна именно поради ограничаването на възможностите на родителите за налагане на граници на своите деца. Децата трябва да имат права, но също така родителите трябва да имат правото да ги възпитават, защото в противен случай децата ще бъдат защитени, но няма кой да ги защити от тях самите?! Невъзможността за налагане на граници също има пагубни последици !
За много от нас децата са източник на най-голямата им гордост в живота. Още когато осъзнаем, че ще ставаме родители се задвижват биологични механизми, които имат за цел да ни подготвят за нелеката задача да станем родители. Разбира се тези механизми сработва в различна степен при различните хора, но е факт, че при повечето хора независимо от понасяните лишения, родителството е източник на много радост и удовлетворение.
В желанието си да дадем, най доброто на което сме способни на своите деца, често допускаме грешки, които имат точно обратен ефект.
За своето правилно психично развитие детето освен от много любов и подкрепа има нужда и от фрустрации. Те са нужни за овладяване на контрола над афектите и импулсите, както и за развитието на процесите на индивидуализация и отделяне от родителитеа, а тези процеси от своя страна са пряко свързано с развитието на агресия и зависимости.
Изграждането на сигурна привързаност е от изключителна важност за правилното психично функциониране на детето. Ако няма кой да се грижи за детето, това е равносилно на неговата физическа смърт. Именно затова страхът от отхвърляне е способен силно да се вкорени в нашето съзнание и да остави трайни следи в цялостното ни психично функциониране през целият ни живот.
Първата трайна и най – силна връзка, която се изгражда в живота ни е връзката майка-дете. Фигурата на бащата се появява малко по- късно. Майката и бащата са обектите, с които детето трябва да изгради трайни връзки на сигурна привързаност и по този начин да се обезпечи неговото правилно психично развитие.
Детето се ражда напълно безпомощно и напълно зависимо от грижите на своите родитени или някой техен приемлив заместител. Тази зависимост при човека е най – дълга в сравнена с всички останали бозайници, но още от самото раждане започват процесите на индивидуализация и отделяне. За да може от новороденото да стане млад уверен и силен човек, са нужни дълги години и много усилия, както от страна на родителите така и на самото дете. Сигурността и възможността да изтърпява на фрустрации са ключово важни за този процес.
Хиперобгрижването на едно дете понякога се оказва също толкова вредна, колкото липсата на любив и привързаност.
Липсата на любов и привързаност създават една базова несигурност в детето, а по- късно и във възрастния. Това може да бъде причина за развитието на едно базово убеждение и нагласа, че потребностите от сигурност, безопасност, грижа, разбиране, приемане и уважение няма да бъдат посрещнати адекватно, независимо от новосъздаващите се обстоятелства. От друга страна хиперобгрижването пък нарушава автономността на детето и възпрепятства процесите на отделяне и индивидуализация. Създават се очаквания за себе си и околните, които пречат да се функционира самостоятелно. Дали едно дете е отхвърлено или хиперобгрижвано – и в двата случая се създават нереалистични очаквания, и нагласи за света.
Много често в желанието си да дадат най -доброто на децата си много родители допускат грешки, свързани с хиперобгрижването. Когато са в умерени количества и съпроводени с любов, и подкрепа стресът и фрустрациите са важен елемент от детското развитие. Те служат за налагане на граници, овладяване на контрола над афектите и импулсите, както и за изграждане на реалистични очаквания за света. Ако тези качества не бъдат изградени в детска възраст, те неминуемо в един по-късен етап водят до нарушено емоционално функциониране, което може да бъде причина за голямо количество дистрес и поредица от житейски кризи.
Последни коментари