Психоневроимунологията е наука, която се занимава с тясното взаимодействие между нервната, ендокринната и имунната системи. Те от своя страна са пряко свързани с психологията.

Тези четири области през годините са се развивали независимо една от друга и тяхното взаимодействие остава в страни от общото познание. Взаимодействието между нервна, ендокринна и имунна система не е описана подробно дори в учебниците по медицина, писани за съответните специалности.

„Здрав дух в здраво тяло“ е латинска сентенция, свързвана с името на римският поет Ювенал. Фразата е част от отговор на въпроса: „какво хората трябва да желаят от живота“. Близо две хиляди години по- късно започват да се разкриват процесите, които стоят зад тази сентенция.

“ Нервната система и имунната система говорят общ биохимичен език, и общуват чрез пълна двупосочна мрежа, включително и общи лиганди като: невротрансмитери, хормони и цитокини (Blaloock, 2005)

Цитокините са „сигнални молекули“, подобни на хормоните, които позволяват комуникацията между клетките. Те се произвеждат, както от клетките на имунната система, така и от мозъчните клетки.

Нервната, имунната и ендокринната системи са пряко свързани и работят в синхрон. Нарушенията в едната неминуемо води до влошаването на функционирането на другите. Интеграцията на тези системи се извършва чрез химични вещества (невротрансмитери, хормони и цитокини), които се освобождават от клетките на една система, но оказват влияние върху клетките на друга. Според някои автори идеята, че това са три отделни системи е остаряла и по- скоро отразява историята на научните открития.

Стресът е общ телесен отговор за активацията на организма при заплашващи външни или вътрешни стимули.

Невроендокринната система отговаря предимно на потенциално опасни нефизически стимули, които могат да бъдат въображаеми или реални (няма голяма разлика дали сте видели мечка в гората или сте помислили, че сте видели). От друга страна имунната система се активира при физически увреждания, патогенни организми или туморни клетки. Това обаче е едно свръхопростено разглеждане на тези процеси, защото социални стресори също са в състояние да предизвикат активация на имунната система. (Lacy et al., 2013)

Доказано е, че психологическата терапия може да подобри изхода при соматични заболявания, но в същото време няма твърди доказателства, че това се дължи на промени в имунната система.

Може би ще изминат дълги години докато тези механизми бъдат докрай разкрити, дори е възможно това никога да не се случи. В наши дни науката открива механизмите на нещо, което винаги сме знаели. Нашето физическо и психическо здраве са пряко свързани и трудно може да се прави някакво рязко разграничение между тях.

Психолог, психотерапевт Иван Власев

Психолог, психотерапевт Иван Власев