ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ

Много от хората смятат, че сами могат да се справят със своите психични проблеми и ако те сами не са в състояние да го направят, то никой друг не би могъл да им помогне. Не искам да оспорвам това тяхно мнение, още повече, че в една голяма част от случаите те наистина биха могли да се справят сами. Има обаче случаи, в които това убеждение не се оказва печеливша позиция. Дали става въпрос за психично заболяване, междуличностови взаимоотношения или житейска криза, това убеждение става причина да не бъде оказана своевременно помощ за разрешаването на някои психичен проблем. Така проблемите се трупат и едва когато положението стане нетърпимо, чак тогава се търси помощ. По този начин ситуацията е силно усложнена, както за клиента/пациента, така и за терапевта.

Когато става въпрос за соматично (телесно) здраве, повечето хора не се колебаят дори и при много малки неразположения да потърсят помощ, но когато става въпрос за психично, за съжаление нещата не стоят по този начин. Повечето от нас живеят с измамното усещане, че са господари на собствената си психика, а тя всъщност се сформира от биологични, социални и психологични фактори, които в повечето случаи са извън наш контрол. Също така, някак в страни остава и разбирането, че психичното здраве е неразривно свързано със соматичното, нещо повече съвременните тенденции са да не се прави разлика между двете. Психиката е функция на мозъка, а той разбира се е част от нашето тяло. Дори да разглеждаме мозъка като приемник, а не като генератор на психиката е ясно, че не може да имаме нормален психичен живот, ако няма нормална работа на мозъка. Нещо повече, мозъкът освен генератор на психиката е и централен регулатор на всички органи и системи в нашето тяло.

Нашият мозък е една невероятна структура състояща се от над 100 милиарда нервни клетки, наречени неврони. Освен тях мозъкът съдържа и няколко типа глиални клетки, изпълняващи: поддържаща, очистваща и хранителна функции. Броят на глиалните клетки е трилиони. Всеки неврон може да изгради връзки (синапси) с над 1000 други. По този начин те изграждат невронални мрежи, по които във всеки един момент протичат необозрим брой биохимични и биоелектрични сигнали. Мозъкът получава постоянен поток от информация от обкръжаващата ни среда и същевременно контролира работата на органите и системите на нашето тяло. Той е органа на емоционалните преживявания и интелекта.

Мозъкът, освен че е централен регулатор на всички органи и системи в нашето тяло, той има способността и да се саморегулира. Това основно се извършва чрез два процеса: невропластичност и неврогенеза. Невропластичност е процес, при който се създават нови невронални връзки (синапси) между вече съществуващи неврони, а неврогенеза е създаване на нови нервни клетки-процес, който преди около десетилетие се смяташе за невъзможен. Въз основа на съвременни невроизобразителни техники се доказва, че психотерапията, както и медикаментозното лечение подпомагат тези процеси.

Нормализирането на нашата психика се извършва чрез нормализирането на мозъчната дейност. Психотерапията прави това посредством работа с различни психични процеси, в следствие на което се променя мисленето и се изграждат нови начини за справяне в определени ситуации. Мисленето в много случаи е способно да нормализира нивата на невротрансмитерите. Медикаментозното лечение се извършва чрез директно повлияване на биохимичните процеси в синапсите на невроните. Промяната на биохимията в синапса води до усилване или подтискане на определени невронални сигнали. Тези процеси водят до намаляване на тревожността, покачвоне на настроението и на промени в мисленето (особено когато то е налудно).  Може да се каже, че психотерапията чрез мисленето, повлиява нивата на различни невротрансмитери, а медикаментозното лечение, чрез промяна на нивата на невротрансмитерите, влияе на мисленето. 

Двата метода имат своите предимства и недостатъци. В зависимост от индивидуалният психичен статус на клиента/пациента се избира най- подходящ начин за лечение, понякога е невъзможно да се промени мисленето без медикаментозно лечение, това е особено валидно, когато става въпрос за: психози, мании, тежки депресии или много силна тревожност. Това са състояния, в които психичният ресурс на индивида е силно ограничен и е почти невъзможно да бъде активиран само с психотерапия. От друга страна, ако начинът на мислене е довел до даденото психично състояние, а то остане непроменено, медикаментозното лечение често е неефективно.

Психотерапията и медикаментозното лечение не са взаимно изключващи се методи, а по-скоро взаимно допълващи се. Те в различна степен са ефективни в различните случаи, но едно е сигурно – отлагането на проблема не работи за неговото решение, а само го прави по-труден за решаване.

Живота трябва да се живее, а не да се опитваме да оцелеем с мрачни мисли и тревоги !

Психолог, психотерапивт Иван Власев