В началото на тази публикация искам да кажа нещо на мъжката аудитория, която в моята страница, за съжаление, е само двадесет процента.
Не бъдете слаби пред жените, не търсете тяхното състрадание и съчувсъвие или по-скоро не го правете твърде често, както и за дълги периоди от време. По правило вие трябва да сте тяхната опора, а те вашата-само по изключение.
Ако нарушите това правило,
това е един от най-сигурните начини да загубите любовта на жената до себе си, дори и в началото да ви е обичала безумно
Една жена може да прости много неща, но не и мъжът до нея да бъде слаб, дори и тази слабост да е продиктувана единствено от чувствата му към нея. Ще ме питате защо ли? Жените не понасят слабите мъже. Това ги обърква. Мъжът трябва да бъде силен! Това е негово първо зъдължение! Не очаквайте съчувствие от жена, ако сте слаб, поне не за дълго време. Слабите мъже събуждат майчините инстинкти в жените и подтиска тяхната сексуалност, а това е грях, който няма как да бъде простен на един мъж.
Мъжът трябва да бъде закрилник, а за каква закрила можем да говорим, когата жената се възприема или е по-силна от него.
Най- вероятно на някои хора може да им се стори странно, но сексът и агресията са тясно свързани, те имат еволюционно значeние. Тяхната функция е продължаването и запазването на вида. Ако не правим секс, няма как да се възпроизвеждаме. От друга страна, не бихме могли да оцелеем без известна доза агресия, която да обезпечи защитата на вида и неговото оцеляване. Тук искам да направя едно уточнение, че става въпрос за здравословна агресия, която има за цел налагането на граници и защитна функция.
Сексът си е един и същ от хилядолетия, но агресията прeтърпява много трансформации. Тя бива трансформирана в социално желателни форми, съответстващи на различните етапи и епохи от развитието на човечеството. От друга страна, макар и на пръв поглед сексуалното поведение да не се е променило от хилядолетия, сексът предизвиква широк спектър от емоции, които търпят развитие в съответствие със социалните и морални норми, които се променят с времето.
Засилената сексуална активност се свързва с наличието на по- високи нива на допамин, норадреналин, адреналин и тестостерон. Известно е, че тестостеронът се свързва с повишено сексуално желание и при двата пола. Интересното и същевременно показателното за връзката между секс и агресия е, че тези невротрасмитери и хормони се свързват и с агресивното поведение.
Благодарение на факта, че човек притежава разум, съзнание, морал и интелект, (макар и те да са развити в различна степен при различните хора ) сексуалното влечение и агресията биват контролирани, за да може да бъдат вкарани в някакви социално приемливи граници, които да съответстват на моралните и етични норми на съответното време.
Живеем във време, в коeито агресията се заклеймява, а сексуалността се насърчава, във всичките й форми. В опитите си да бъдем хуманни повече, отколкото е необходимо, ние забравяме, че агресията не е само разрушителна сила, целяща да наранява, но има и своите защитни функции, свързани с налагането на определени граници и правила, без които отношенията между хората са немислими.
Всъщност проблемите в отношенията не идват тогава, когато става въпрос за секс. Проблемите идват тогава, когато партньорите трябва да навлязат в следващ етап от връзката, да изградят своите социални роли и да преминат към едни по- дълбоки взаимоотношения. Тогава се появява нуждата от правила и граници, при липсата на които връзката се разпада.
Жените трябва да са равнопоставени на мъжете, но това за съжаление много често се бърка с това да бъдат тъждествени (еднакви). Това вече е проблем, който сериозно се отразява и на двата пола.
От древни времена жената е била „по-слабият“ пол (поне физически), а мъжът е влизал в ролята на защитник и закрилник, но сега междуполовите вазимоотношения претърпяват силна трансформация. Притиснат от социални норми и закони, имащи за цел светът да стане по- хуманен, отколкото позволява нашата природа, мъжът често бива символично кастриран.
Жените не са по-слабият пол, те вече нямат нужда от защита, но нуждата да се почувстват закриляни остава, като еволюционен артефакт. Мъжът не може да осигури закрила, понеже закрила се осъществява от по-силния, а той вече не е в тази роля. По този начин цялата схема във взаимоотношенията се обърква.
Оказва се, че в наши дни имаме много сексуална свобода и много малко граници, и правила, които трябва да спазваме. Няма ясна посока за оформяне на идентичност, както в социален така и в сексуален аспект. Правила, без които изграждането на едни трайни взаимоотношения е загубена кауза.
Жените трябва да имат всички права и да бъдат защитени, но тези права идват с нелеката задача да могат да останат “нежниятят пол”, поне в някои аспекти на живота. Защото в противен случай, не биха могли да запазят най-важното право-правото да бъдат жени!
Последни коментари