При гранично личностово разстройство се наблюдава невъзможност за изграждане на трайни и стабилни междуличностови отношения, нарушена идентичност (непълна и неточна представа за собствения Аз.), занижен контрол над импулсите и афектите. Началото е преди настъпване на зряла възраст.

Страх от изоставяне, импулсивност, саморазрушително, суицидно и парасуицидно поведение,(което в повечето случаи е псевдосуицидно), нестабилност на афектите, дължащо се на честа смяна на настроенията, хронично чувство на празнота, трудност в контролирането на гнева, манипулативно поведение, целящо да държи другите под контрол, са отличителните черти на граничната личност.

Нарушената идентичност и заниженият контрол над импулсите и афектите са в основата на разстроеното личностово функциониране на хората с гранично личностово разстройство. Невъзможността да се възприемат като ценни и значими води до честа смяна на настроението и предпочитанията. Налице са нестабилност и импулсивност в отношенията, характеризиращи се с идеализация или отхвърляне. Със своето поведение те по-скоро правят впечатление на незрели, отколкото на абнормни.

Несигурността в отношенията и качествата на собствената личност води до силен страх от въображаемо или реално изоставяне. В опита си да се справят с тази несигурност те използват ограничен набор от стратегии, свеждащи се най-често до привличане или агресия.

Проявите на себеразрушително поведение, агресия и автоагресия се възприемат от тях самите като вик за помощ, но всъщност много често това поведение бива възприемано от околните като манипулация. Това нерядко води до действително отхвърляне, съпроводено с много гняв и болка, превръщайки ги в действителни жертви.

Всъщност хората с гранично личностово разстройство в повечето случаи притежават немалко качества, които да ги направят желани и обичани партньори, приятели и колеги. Техните прояви на агресия, опити за манипулация и афективно настроение в огромна част от случаите са компенсаторно поведение, вследствие на едно измамно чувство на несправедливост спрямо собствената им личност. Именно тези реакции стават причина за едно самосбъдващо се пророчество, което от своя страна затвърждава чувството за несправедливост.

Причините за развитието на гранично личностово разстройство са съвкупност от биологични, психологични и социални фактори. Хората с този тип разстройство най-често са имали травмиращи събития в детството, свързани с неглижиране и изоставяне.

Лечението е предимно психотерапевтичното, но не се изключва и възможността за медикаментозно лечение в състояние на тежки житейски кризи (най-вече антидепресанти и стабилизатори на настроението). Психотерапията е свързана с изграждането на една пълна, точна и балансирана представа за собствената личност и положителна самооценка, както и с изграждането на различни стратегии за справяне в стресови ситуации и състояние на дистрес

Психолог, психотерапевт Иван Власев