Смята се, че в една или друга степен от личностови разстройства страдат между 10 и 20% от населението в световен мащаб. Личностовото функциониране на тези хора е свързано с висока социална цена: социални кризи, провалени връзки, провалени бракове, насилие, суицидно поведение, безработица и бедност, честа употреба на алкохол и психоактивни вещества, повишена заболеваемост и други социални и здравни последици.

Лечението на други психични разстройства се затруднява при наличието на коморбидност с личностово разстройство.

Съществуват много определения за личност, но най- общо личността е сложна съвкупност от трайно изградени характеристики и нагласи, които повлияват начините на мислене, чувстване и поведение. Характеристиките на личността се изграждат в следствие на биологични, психологочни и социални фактори. Немалка част от тези характеристики са несъзнавани и често остават без промяна през по-голямата част от живота. Те имат способността да се проявяват почти автоматично в различни житейски ситуации. Въпреки това би могло да имат някаква промяна с времето или след продължителна психотерапия.

Когато говором за личностови разстройства нормата и патологията са относително понятия, разположени в континиуум, без рязка граница помежду им. Те до голяма степен се влияят от културни, социални и средови фактори.

Въпреки сложната си конструкция личността има два основни компонента: темперамент и характер. Темпераментът има силни биологични основи. Той се проявява още при самото раждане и е свързан с отделянето на различни невротрансмитери, невромедиатори и хормони. Характерът се сформира посредством взаимодействието с околната среда. Двупосочните връзки между характер и темперамент оформят личността.

Според ДСН -5: “ Личностово разстройство е траен модел на вътрешно преживяване и поведение, който значимо се отклонява от очакванията в културната среда на индивида, като моделаът е широкообхватен и непроменлив. Започва в юношеството или в ранната зряла възраст, остава стабилен във времето и води до дистрес и увреда.

Подобно е и определението и по МКБ-10: „Дълбоко вкоренени и трайни модели на поведение, които се проявяват с негативни реакции към широк кръг от лични и социални ситуации. Те отразяват крайни или значими отклонения от начина, по който средно статистическият индивид в една култура възприема мисли, чувства и особено общува с другите.

Проблемите в общуването, дистреса и увредата се проявяват по-скоро индиректно, защото повечето хора с личностови разстройства виждат своите черти като приемливи и смятат, че нямат нужда от промяна. Те реагират на стреса, като се опитват да променят околните, а не себе си. Но околните не се променет по техен модел. Хората с личностово разстройство имат ограничени варианти на отговори в ситуации, когато срещнат трудности. Поради липса на варианти за реакция, определени реакции се прилагат постоянно, дори когато са се оказали неефективни. Това води до поредица от провалени отношения, което от своя страна води до значителен дистрес на индивида.

Дали личностовите разстройства, (които според класификациите са 10-12 вида) трябва да бъдат считани за психични разстройства е въпрос на дебат. В миналото се е смятало, че разстройствата на личността са особености на характера, които не трябва да бъдат класифицирани като психични разстройства. В подкрепа на тази теза най- често са изтъквани аргументите, че те са неподатливи на медикаментозно лечение и дори продължителна психотерапия често е неефективна. През последните години, след преосмисляне на различни концепции, както и натрупването на данни от невроизобразителни изследвания, тезата, че те трябва да бъдат класифицирани като психични разстройства надделява.

Както при останалите психични разстройства, произходът на личностовите разстройства е многофакторен. Влияние върху личността могат да окажат генетични, социални и дори пренатални фактори. Отдавна е известно, че травми и трайни негативни преживявания в детството, могат да окажат влияние на личността. Различни стресови събития през целия живот, както и хронична употребата на психоактивни вещества и акохол, също могат да бъдат причина за развитие на личностово разстройство.

Лечението на разстройствата на личността е предимно психотреапевтично, но при определени обстоятелства може да се прилага и медикаментозно лечение. До каква степен лечението ще е успешно зависи от тежестта и типа на личностовото разстройството. При тежките случаи пълното възстановяване е по- скоро изключение, отколкото правило, макар че с напредването на възрастта ( след 35- годишна възраст) някои от тях имат по – благоприятно развитие.

Психолог, психотерапевт Иван Власев