Естествено домашното насилие не трябва да съществува под каквато и да е форма, и неговите жертви трябва да бъдат защитени. Но колкото по- хуманен се опитваме да правим света около нас, проблемът с категоризирането на насилието става все по- сложен.
Когато говорим за физическо насилие, нещата са ясни – то е напълно недупостимо, без значение от обстоятелствата, които са го предизвикали. Физическото насилие е като ядрено оръжие. Дори и да притежаваш физическо надмощие, никога не трябва да го използваш, защото това може да доведе до непоправими последици. Физическата сила би трябвало да се използва само в случаите на самозащита.
В желанието си да бъдем все по – хуманни се прокарват нови закони, които да могат да криминализират всякакъв вид насилие, включително и психическото. Това е опит да бъдем по – хуманни, отколкото можем.
Психическото насилие е категория, която е много трудна, а понякога и невъзможно да се охарактеризира и измери. При едни и същи обстоятелства психичното страдание е различно за всеки един индивид. Степента на страдание се влияе от това как е структурирана личността, а това как е структурирана личността зависи от редица биологични, психологични и социални фактори.
Много е трудно да се даде формулировка за психическо насилие и тя да бъде облечена в някакви законови рамки.
За да има психическо насилие, първо трябва да има психическо страдание. Най-общо психическо страдание има, когато индивидът не може да задоволи своите психически потребности. Ако говорим за насилие, трябва друг човек да е причина за незадоволяването на тези потребности. Съвсем логични са два въпроса: какви са тези потребности и, ако партньорът не може да ги задоволи, това прави ли го насилник?! Не твърдя, че няма психологическо насилие, но то се установява много трудно-след сериозна психологическа работа. Без нея е невъзможно да се разбере, кой е жертва и кой насилник. Декларирането или дори наличието на психическо страдание, не е достатъчно основание да се твърди, че има насилие! При психологическо насилие жертвата и насилникът много често могат да бъдат едно и също лице, както и двамата партньори едновременно!
Когато говорим за физическо домашно насилие, жертвите най- често са жени, но когато говорим за психическо, нещата въобще не стоят по този начин.
Ако един чоевк е склонен към насилие, използва всички възможни средства. Ако притежава физическа сила, по правило той не би се поколебал да я използва. Поради тази причина, насилието над жени много рядко може да е само психическо. Когато говорим за психическо насилие, там жените взмат превес. Една жена има много възможности да упражнява психически тормоз над партньора си и почти никакви физически. Намесата на деца правят нещата още по – сложни, защото на разположение е още едно забранено „оръжие“ , което в противовес с всякакви морални норми, може да бъде използвано и от двете страни.
Всеки може да стане жертва на психично насилие, както мъже така и жени, еднополовите връзки не правят изключение. Само че, психичното насилие (за разлика от физическото) е категория, с която трябва да се работи много внимателно, защото в една част от случаите жертвите са жертви не на партньорите си, а на собствените си особености на характера или личностни разстройства. Те от своя страна могат да бъдат в резултат от преживяно насилие или ниглижиране, преживяно много назад във времето, най-често в тяхното детство.
Психолог, психотерапевт Иван Власев
Последни коментари