Страхът от отхвърляне има еволюционни основи и е свързан с оцеляването. Той най- често се развива на базата на детска травма, базирана на нарушено емоционално развитие.
Правилното емоционално развитие се осигурява чрез любов, сигурност и овладяване контрол над афектите и импулсивността. За овладяването на афектите и импулсивността са нужни едновременно любов, сигурност и налагане на граници. Нарушение в афектите и съответно на импулсите, може да има, както при липса на любов и сигурност така, и при липса на фрустрации. Тоест освен любов детето се нуждае и от налагането на определени граници, които са нужни, както за овладяването на афектите и импулсите, така и за изграждане на реалистично очаквания към другите.
Както емоционалното отхвърляне така и хиперобгрижването могат да доведат до отклонение в емоционалното развитие. И в двата случая може да има нарушение на афектите и импулсивността, но при неглижиране на потребностите се създава чувство на малоценност и несигурност, а при хиперобгрижването едно нереалистично очакване към другите. По този начин в действителност нерядко в един по-късен етап те действително биват отхвърлени. В крайна сметка и в двата случя може да се стигне до възприемането на света, като едно враждебно и недружелюбно място и това да доведе до страх от отхвърляне, базова несигурност и ниска самооценка, а това от своя страна е пряко свързано със задоволяване на две наши базови потребности – сигурност и любов.
Често липсата на психичен ресурс от страна на родителите (да бъдат студени, отбягващи или обратното – хиперобгрижващи) става причина за отклонение в емоционалното развитие на детето, което на свой ред може да бъде структурирано по същия начин или компенсаторно да попадне в другата крайност.
Човек се появява на този свят напълно безпомощен. Бебето няма никакви шансове за оцеляване без своите родители или техен приемлив заместител и остава в тази позиция твърде дълго време. Това е цената, която ние плащаме за разума и интелекта, който притежаваме. Човешкият мозък е с най- голям размер, съотнесен към размера на тялото. За да може да премине през родовия канал, детето се ражда с недоразвит мозък. Поради тази причина то дълго време не е способно да оцелее без чужда помощ.
Физиологично развитието на мозъка завършва някъде около 14-тата година, с това обаче развитието на мозъка не приключва. През следващите години се извършва усилена реконструкция на редица мозъчни структури чрез растеж и пренареждането на синапси. Емоционална зрялост се постига доста по -късно. Смята се, че тя не може да бъде постигната преди 18-20 годишна възраст.
Ако няма кой да се грижи за детето, това е равносилно на неговата физическа смърт. Именно затова страхът от отхвърляне е способен силно да се вкорени в нашето съзнание и да остави трайни следи в цялостното ни психично функциониране през целият ни живот.
Първата трайна и най – силна връзка, която се изгражда в живота ни е връзката майка-дете. Фигурата на бащата се появява малко по- късно. Майката и бащата са обектите, с които детето трябва да изгради трайни връзка на сигурна привързаност и по този начин да се обезпечи неговото правилно психично развитие.
Ако не се изгради привързаност с първите най- значими фигури в живота ни – тези на родителите, твърде вероятно е детето да развие страх от отхвърляне.
Страхът от отхвърляне пречи да се изграждат трайни и пълноценни връзки със следващите значими обекти: роднини, приятели, брачни партньори и т.н. От друга страна невъзможността за изграждане на трайни и пълноценни връзки става причина за една базова несигурност и ниска самооценка.
Страхът от отхвърляне, базовата несигурност и ниската самооценка са като трите сестри – Вяра, Надежда и Любов, но с отрицателен знак. Те са способни да унищожат и вярата, и надеждата, и любовта. Тяхната майка не е София, а всяка майка и баща, които нямат психичен ресурс да изградят здрава връзка на привързаност със своето дете.
Ниската самооценка и базова несигурност могат да бъдат причина за редица житейски несгоди. Житейските несгоди от своя страна, в зависимост от генетичната предразположеност на индивида, могат да бъдат причина за развитието на голям спектър от психични разстройства.
Последни коментари