ПСИХОТЕРАПИЯ ИЛИ МЕДИКАМЕНТОЗНО ЛЕЧЕНИЕ

Независимо дали се провежда психотерапия или медикаментозно лечение крайната цел е една – промяна на работата на мозъка. Целта е една, но нейното достигане е с различни средства.

Винаги съм разглеждал психологията и психиатрията, като взаимно допълващи се науки. Понякога успешното достигане на крайната цел се постига посредством тясното сътрудничество между двете.

Мозъкът се изгражда от невронални мрежи, а те, от неврони. Невроните се свързват чрез синапсите. Най-обикновения синапс е химическия синапс. Пресинаптичния процес освобождава невротрансмитер – химическо вещество, което достига целевият неврон и активира постсинаптичния процес-отговор. Така синапсът преобразува пресинаптичния електрически сигнал в химически и след това отново в постсинаптичен, електрически сигнал. Това са сложни биохимични и биоелектрични процеси, които обезпечават правилното функциониране на нашия мозък.

Фармакологичното лечение се базира на процесите, протичащи в синапса. Най- общо, съвременното схващане е, че повечето психични разстройства са свързани с недостатъчно или прекомерно освобождаване на един, или повече специфични невротрансмитери. С оглед на това лекарствата се разработват с цел да редуцират или увеличават тези нива чрез различни механизми . Те оказват действие върху един, а понякога върху повече от един невротрансмитер или рецептор. През последните години се разработват нови медикаменти за лечение на психични разстройства. Те включват хормони и други вещества, които да подпомогнат невроните за обновяването и възстановяването им, но няма да са достъпни в клиничната практика още известно време.

Психотерапията е метод, който е адресиран към широк кръг от проблеми. Като се започне с лечение на психични болести и се стигне до състояния на функционален дистрес, житейска дезориентация, фрустрации, насилие, деморализация и други, характерни за модерния живот.

Психотерапията се основава на процеса на междуличностно взаимодействие, между две или повече лица. Психотерапевтът отчита развитието на този процес и го насочва, като използва различни методи и техники, в зависимост от теоретичната си ориентация – школите, в които е обучен и индивидуалния си стил. Във всеки случай психотерапията изисква двустранно лично ангажиране на терапевта и пациента в помагаща връзка с обща цел, която има за задача да промени на когнитивно, афективно и поведенческо ниво. По този начин се въздейства на патогенните механизми на болестта, отстраняват се техните прояви и се подобрява качеството на живот, както и благосъстоянието на индивида.

Психотерапевтичния процес, разчита на промяна в мисленето. Обработката на информация в мозъка се извършва чрез активиране на различни мозъчни структури, създаването на нови невронални връзки, както дори и на нови неврони. Мисълта е , способна да променя нашия мозък, както функционално така и структурно. Когато преживяваме и запаметяване нещо ние извършваме структурни промени в мозъка, а възможността след това да си го спомним е доказателство, че тези промени са се запазили.

Важност е да се знае, че:

НЯКОИ ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА, КАТО ШИЗОФРЕНИИ, ПСИХОЗИ И ДЕЛИР, В ТЯХНАТА ОСТРА ФАЗА, СА НАПЪЛНО НЕПОДАТЛИВИ НА ПСИХОТЕРАПИЯ! ПРИ ТЕЗИ ПАЦИЕНТИ Е АБСОЛЮТНО НАЛОЖИТЕЛНО ДА БЪДЕ ПРОВЕДЕНО МЕДИКАМЕНТОЗНО ЛЕЧЕНИЕ, КОЕТО СЕ ИЗВЪРШВА ОТ ПСИХИАТЪР! В противен случай те биха могли да бъдат опасни за себе си и хората около тях! От друга страна медикаментозното лечение е неефективно при личностови разстройства, които представляват по своята същност особености на характера, които не биха могли да бъдат повлияни с медикаменти. Личностовите разстройства имат биологична, психологична и социална основа. За тяхното развитие спомагат: детски травми, неблагоприятни житейски събития, както и продължителна употреба на психоактивни вещества, включително и алкохол. При тези състояния психотерапията е единственото възможно трайно решение, а медикаменти се прилагат при личностова декомпенсация в следствие на житейски кризи.

Дали нормализирането на мозъчната дейност ще бъде извършено чрез психотерапия или медикаментознозно лечение, е въпрос на правилна диагностика и много прецизна преценка, която трябва да бъде извършена от специалист. Много често двата метода се прилагат едновременно, като взаимно се допълват, за постигане на по-добри и бързи резултати.

И. Власев

Психолог, психотерапивт Иван Власев