Масово се смята, че зависимост се развива към определено вещество. По- вярно е, че ние сме зависими не толкова към веществото, а към усещането, което ни дава то. Хазартната зависимост е един прекрасен пример за това. При нея няма вещество, което да е отговорно за развитие на зависимост, но въпреки това зависимостта е факт.
Търсенето на удоволствие или избягването на неудоволствие, което само по-себе си понякога се изживява като удоволствие, е в основата на всички зависимости.
При всички зависимости се наблюдава стеснение на жизненото пространство и свръхангажираност с дадената дейност, хазартната зависимост не прави изключение.
Независимо че няма вещество, което да пристрастява, хазартната зависимост е една от най- страшните и трудни за повлияване.
Може и да Ви прозвучи абсурдно, но зависимият от хазарт не е господар на собствената си воля. В повечето от случаите, зависимият не е способен да спре по собствена воля. Той действа по- скоро на инстинктивно ниво, а здравият разум е замъглен от патологични мисловни конструкти.
В хазартната зависимост, печалбата играе ролята на доза. Активирайки центровете на възнаграждение, всяка следваща печалба е предпоставка за по – голяма зависимост! Печалбата е тази, която активира центровете отговорни за изпитване на удоволствие и прави преустановяването на играта изключително трудно, дори и невъзможно. Центровете отговорни за изпитване на удоволствие се намират в подкорови структури, по време на печалба те са с много висока активност, а когнитивните и екзекутивните процеси са функция на неокортекса. С други думи, при печалба емоциите са по- силни от разума. Печалбата е „дозата“, а времето между печалбите би могло да се сравни с абстиненция.
Един от най-големите проблеми в хазарта е илюзията за контрол. Зависимият мисли, че може да се контролира, че би могъл да прекрати играта когато той реши. Смята, че би могъл да спечели голяма сума (много често играта не е за печалба, а за възвръщане на загубите) и тогава да спре. Това е едно измамно усещане, защото дори и да се случи, именно тогава желанието за игра и нова печалба стават непреодолими. В крайна сметка играта продължава, докато зависимият не загуби всичко което може!
Споменът за удоволственото изживяване се запазва много трайно в нашето съзнание и дори когато зависимостта вече е разрушила една огромна част от живота ни, търсенето на онези кратки мигове на измамно щастие продължава.
Целта на психологическата работа при зависимости е разрушаването на редица патологични мисловни конструкти и изграждането на нови начини за справяне базирани на реалността.

Психолог, психотерапевт Иван Власев