ПСИХИЧНИ СРЕЩУ СОМАТИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА


ПСИХИАТРИЯ ОТ САКСБИ ПРИДМОР
Катедра „Психиатрия и медицинска психология“
МУ-Варна
Страници: 9-12

Хората развиват разстройства, а не умовете или телата им. Разделението на разстройствата на психични и соматични категории е грешка. То става популярно през 18-ти век, като произхожда от идеите на философа Рене Декарт, който предлага концепцията за „дуализма”: индивидът може да бъде разделен на тяло и съзнание. Дуализмът изглежда се вписва в преживяването на повечето хора през повечето време и следователно е много трудно да се накара обществото (както и повечето лекари) да премине отвъд тази неприложима идея. 

Съзнанието е функция на мозъка. Дуализмът като че ли се вписва в преживяванията на повечето хора, защото мозъкът „не вижда” или не е наясно със собственото си съществуване. Следователно на съзнанието се гледа като нещо отделно от тялото, отколкото като негова функция. 

Взаимовръзката между съзнанието и тялото може да бъде демонстрирана по много начини. Ако мозъкът е увреден и съзнанието може да се увреди. Мозъчният тумор(мозъкът е част от тялото) може да се прояви със симптоми на налудности и халюцинации (които се считат за проблеми на психиката). Много психични разстройства имат силна генетична основа. Гените упражняват своите ефекти като повлияват физическата структура на части на тялото: в случая на психичните разстройства, гените повлияват структурата на мозъка (функция на който е съзнанието). 

Също така е важно да разберем, че нашето съзнание променя структурата на нашия мозък. Начинът, по който функционира нашият мозък, се променя, когато учим нещо. Като деца се научаваме, че сапунът не е приятен на вкус и когато порастнем, не си го поръчваме в ресторант. По същия начин, ако лабораторното животно се научи да натиска ръчка, за да си достави храна и, ако мозъкът на това животно бъде изследван, връзките между определени мозъчни клетки са променени (в сравнение с клетките на животно, което няма подобно трениране).

Електронният микроскоп (увеличение 2000000Х) разкрива, че синапсите, които са активни, са по-тъмни (наречени „подсилени”), отколкото тези, които не са били активни, което показва, че локалните структури се променят в отговор на тяхната ползваемост.

Шокиращо е да осъзнаем, че когато в училище ни учат, че две плюс две е равно на четири, нашите мозъци се променят. Единствената причина, поради която все още знаем отговора е, че тези мозъчни промени са се запазили.

Няма отделни психични и соматични разстройства. Например, ранните стадии на инфекция, от грип до чума, включват загуба на емоционална искрица и чувство на безпокойство (те се наричат психични симптоми). Обратно, при повечето психични разстройства са налице соматични признаци и симптоми, като загуба на апетит, загуба на тегло, инсомния и диария, или констипация.

Интересно е, че много култури, спрямо които Западът счита себе си за по- висш, не са попаднали в капана на дуализма (и гледат на човека като едно цяло).