ПСИХИАТРИЯ ОТ САКСБИ ПРИДМОР
Катедра „Психиатрия и медицинска психология“
МУ-Варна
Страници: 12-13

Причините за психичните разстройства не са докрай изяснени. Това важи и за причините за много други медицински разстройства. Пневмонията е изяснена. Но, с изключение на инфекциите, имаме още много да учим за медицинските болести и разстройства. Дори когато става дума за генетични болести, при които са открити точното разположение на гена в хромозомата и точната абнормност в гена, все още имаме да научим много. Болестта на Хънтингтън, сериозно генетично мозъчно заболяване, е добър пример за това. Въпреки че знаем разположението и генетичното нарушение от две десетилетия, все още не знаем механизма, по който увреденият ген води до увреждане на мозъчните клетки.

Като цяло психичните разстройства са мултифакторни (много фактори допринасят за тяхната генеза). В това число влизат биологични, психологични и социални фактори, които са сляти заедно в термина „биопсихосоциални”, който може да се използва както
относно причината, така и относно лечението. Към това могат да се добавят културни фактори. Така житейските обстоятелства, очакванията и вярванията на етиопските и австралийските фермери са различни. Културните фактори могат да се различават дори
в двата края на един и същи град: бедните райони сравнение с престижната част на града.

В основата на много психични разстройства лежат биологични фактори под формата на
унаследяема предразположеност. Шизофренията е пример за това – ако единият монозиготен близнак развие шизофрения, налице е поне 60 % шанс, че другият близнак също ще развие това разстройство. Ако погледнем, че заболеваемостта от шизофрения
в общата популация е около 1 %, става ясно, че генетичните фактори са важни за разстройството. Въпреки това, погледнато по друг начин, когато единият близнак развие шизофрения, 40 % от другите близнаци не развиват разстройството, следователно, в допълнение към генетичните фактори, други фактори (вероятно на средата) също имат определена роля.

Стресът (психологичният) може да допринесе за развитието на психични разстройства. Понастоящем са налице доказателства, че тежкият стрес в детска възраст и в частност – психологическият стрес, свързан с физическо и сексуално насилие, допринася за
тежкото разстройство в зряла възраст – гранично личностово разстройство.

Епигенетиката – динамичният процес, чрез който генната експресия може да бъде изменена без промяна в ДНК последователността, ни дава механизма, по който околната среда има дългосрочно влияние върху индивида. Тя ще има дълбок ефект
върху нашето разбиране и лечение на психичните разстройства (Patchev et al., 2013).

По-непосредствен и, следователно, по-виден, е увреждащият ефект на стреса при посттравматично стресово разстройство. При това разстройство здрави индивиди, подложени на тежка травма, като например война или изнасилване, могат да развият инвалидизараща тревожност, затруднения в процеса на мислене и личностова промяна.

Когато се освобождават в прекомерни количества, хормоните, които позволяват на индивида да се справи със стреса, всъщност увреждат мозъка – отново епигенетичните фактори имат централна роля (Maddox et al., 2013).

Социалните фактори се определят като определена група от стресови събития. Установено е, че загубата на социален статус, свързана със загуба на работно място, може да бъде отключващ фактор за развитие на психично разстройство. При анорексия нервоза (прекомерна целенасочена загуба на тегло) също е установено влиянието на социалните фактори. Модната индустрия, медиите, връстниците – всички те промотират слабото тяло, което насърчава излишно фиксиране върху определен стандарт за външност и начин на хранене.

Психолог, психотерапевт Иван Власев