В основата на всяка една зависимост (дори и тези, които не са свързани с употреба на вещества) стои търсенето на удоволствие или избягването на неудоволствието, а преодоляването на зависимостта е свързана с желанието да бъдат избегнати редица социални и здравни последици.

Причините за развитие на зависимост е в следствие на взаимодействието между биологични, психологични и социални фактори. Поради тази причина, някои хора могат много лесно да станат зависими, а други дълго време да употребяват без да развият зависимост. Това обаче никои не може да го знае предварително.

Зависимостите много често се съпътстват от други психични проблеми като: личностови, тревожни и афективни разстройства. Те могат да бъдат причина за употреба, а могат да бъдат и следствие от употребата на психоактивни вещества.

Добре е да се знае, че няма безопасни наркотици. Вече се натрупват достатъчно доказателства, че дори и при употреба на канабис съществува риск от развитието на психози, особено ако съществува генетична предразположеност.

Първоначално психоактивните вещества променят функцията на мозъка, а в последствие и неговите структури.

Психологическата работа е основна при лечението на зависимости, но има случаи (тежки абстинентни състояния, психоза, делир), когато тя е невъзможна без психиатрично лечение. От значение е типа зависимост и състоянието на пациента при започването на лечението.

През всичките етапи когато пациента е адекватен (не е с психоза или делир) психологическата помощ е много важна.

При лечението на зависимости е най-трудно пациента да бъде мотивиран за промяна и тази мотивация да бъде поддържана. При всички зависимости се наблюдава стесняване на жизненото пространство и свръхангажираност със зависимостта. Целта на терапевта е да помогне на пациента да разшири своето жизнено пространство. Да осъзнае, че може да изпитва удоволствие и щастие посредством много дейности, не само чрез зависимостта, а удоволствието което дава зависимостта е на твърде висока цена!

Основен проблем при лечението е, че желанието за употреба остава много дълъго, паметта за удоволствие се запазва много дълго време. Абстинентните симптоми, чрез едно правилно медикаментозно лечение, отминават в рамките на дни или седмици. Ако вземем за пример хероиновата зависимост, (която е една от най – тежките) след две седмици няма вече абстинентни симптоми, но това не означава, че пациентите са излекувани. Остава желанието за употреба и по правило те рецидивират.

Целта на психологическата помощ е да бъде активиран волевият ресурс на пациента и желанието за употреба да бъде премахнато. Асоциацията, че употребата на дадено вещество или извършването на дадено действие е равно на удоволствие да бъде премахнато. Това изисква много време – месеци, години и няма никаква гаранция, че този процес ще има щастлив край! За много от зависимите, зависимоста се явява доживотна присъда…

Не рискувайте, никога не знаете кага забавлението може да се превърне в зависимост, а тя в доживотна присъда!!!

Психолог, психотерапевт Иван Власев