ПСИХИАТРИЯ ОТ САКСБИ ПРИДМОР
Катедра „Психиатрия и медицинска психология“
МУ-Варна
Страници: 9-10

Тези от нас, които нямат здравословни проблеми, е вероятно да са подозрителни към онези, които имат. Може би сме загрижени, че тези, които твърдят, че не са добре, получават несправедливо предимство, като се освобождават от обикновените отговорности, като например ходене на работа или несправедливо получават внимание от семейството си и от важни (за тях) хора (като самите нас). На някои клиницисти им липсва самоувереност и са притеснени от това, че можем „да бъдем направени на глупаци” от хора, които „се преструват”, че не са добре.

Притеснението, че хората могат да симулират, че не са добре, изглежда, е по- голямо в случаите на психично разстройство, отколкото при други медицински разстройства. Това е, може би, така, защото при психичните разстройства има по-малко неща, които
наблюдателят може да забележи. В даден момент, много хора с психични разстройства ще кажат, че предпочитат да са със счупен крак или да са загубили ръката си, така че да могат другите да „видят” техния реален проблем.

Най-настойчивото желание на хората, които са инвалидизирани от своето психично разстройство, е да се върнат към „нормалния” живот, а това означава да се върнат към това да са действащи родители, да се обличат стилно, да ходят на работа и да плащат
данъци. За мнозинството от хората малките предимства на това да си в ролята на болен
отстъпват пред недостатъците.

Пациентът, който страда от голяма депресия, не е егоистичен или коварно търсещ внимание човек. Тук основният симптом е тъга/дистрес и възстановяването е извън контрола на индивида. Той или тя е неспособен да се повлияе от съвета „Стегни се.”
или „Измъкни се.” Дистресът може да е толкова голям, че пациентът да извърши самоубийство. Това може да се случи на индивид, който, когато е добре, не би
помислил за такова действие. Пациентът, който има налудности, не се преструва, че вярва в неща, които другите намират за смешни. Пациентът с обсесивно-компулсивно разстройство, който е измил ръцете си деветдесет и девет пъти, обикновено ще се
съгласи, че логично неговите/нейните ръце са вече чисти, но той/тя може да не е в състояние да устои на подтика да ги измие още един или много повече пъти. По-чести примери включват пациенти, които страдат от тревожност (пеперуди в стомаха, тремор на ръцете, главоболие, притеснение или раздразнителност), които знаят, че нямат от какво да се страхуват, но не могат да се освободят от симптомите си, които съответстват на една опасна ситуация.

Психичните разстройства пречат на способността на индивида да интерпретира света правилно, да изпитва подходящите емоции, да мисли, да планира, да реагира адекватно на външните и вътрешните обстоятелства. Загубата на крак е ужасна загуба, но да
страдаш от психично разстройство е да загубиш чувството на контрол, чувството на автономност, чувството за това, че си човешко същество. Нищо чудно, че хората толкова се страхуват от психичните разстройства.

Рядко е, но не е невъзможно, хората да имитират такова състояние.