Още от времето на Хипократ се знае, че от мозъка и само от него, и чрез него произлизат всички аспекти и сфери на нашият душевен живот: мислене, емоции, възприятия, памет, воля, интелект, творчески способности, хуморът и смехът, артистичните тенденции, поведението, личностовите и характеровите ни черти.
За мнозина учени мозъкът е най-сложната система във Вселената и със сигурност най-комплексният орган в човешкия организъм. Според някои нови разбирания той е нелинейна, динамична, комплексна система, при която цялото е повече от сбора на неговите части. Смята се, че поведението на цялия мозък не може да бъде прогнозиран чрез анализ на отделните му части. Това обяснява и сложността при анализа на неговите особености и характеристики и при предсказването на бъдещите явления, свързани с дейността му. Частите му, както и факторите, свързани с дейността му са изключително много. Мозъкът поражда психиката в непрекъсната комуникация с обкръжаващата среда. Формирането на психиката е изключително сложен процес, в основа на който стоят химически и електрохимически изменения в мозъка, а генетични и външни /средови/ фактори могат да модифицират и променят тези процеси в благоприятна или неблагоприятна посока. Психиката се генерира от материални процеси в мозъка и самата тя е материална, макар да представлява друга форма на материята. Тези сложни процеси се изучават от редица невронауки.
Под невронауки разбираме група от научни дисциплини, които изучават функционирането на мозъка на микрониво, /субклетъчно – неврони и невронални мрежи/ както и връзката на микронивото с макронивото /преживявания и поведение, респективно психопатологичните симптоми – изявите на психични заболявания и разстройства/.
Към невронауките могат да се причислят: невропсихология, невроанатомия, невробиология, неврофизиология, невробиохимия, неврофармакология, психиатрия, когнитивна невропсихология, неврология и др.
Фундаментален въпрос за невронауките е изучаването на връзката между мозък и психика. Мозъкът може да се сравни с много сложен, паралелен, нелинеен компютър. Той има способността да организира своите структурни компоненти-невроните, чрез което извършва изчислителни процеси, много по-бързо от компютър. Мозъкът рутинно изпълнява възприятно-познавателни задачи /например разпознаване на познато лице в непозната среда/ за приблизително 100-200 милисекунди.
При раждането мозъкът има развита структура и потенциална способност да изгражда свои правила чрез опита. Опитът надгражда в хода на времето човешкия мозък. Чрез изграждането на невронални мрежи, което продължава през целият живот, макар че през първите две години е най-интензивен. Замисляли ли сте се какви сложни процеси трябва да се извършат за да може детето да проходи и проговори? Нещо което възрастните приемаме за даденост!
Развиващият се неврон е синоним на пластичният мозък. Невропластичността, както и неврогенезата, която по последни данни продължава през целия живот на индивида, позволяват нервната система да се адаптира и към външната, и към вътрешната среда и е от съществена важност за функционирането на невроните, като информационно-обработващи единици в човешкия мозък.
Мозъкът се изгражда от невронални мрежи, а те – от неврони. Невроните се свързват чрез синапсите. Най-обикновеният синапс е химическият синапс. Пресинаптичният процес освобождава невротрансмитер – химическо вещество, което достига целевоят неврон и активира постсинаптичния процес-отговор. Така синапсът преобразува пресинаптичния електрически сигнал в химически и след това отново в постсинаптичен електрически сигнал. Това са сложни биохимични и биоелектрични процеси, които обезпечават правилното функциониране на нашият мозък.
Вече споменахме пластичността. В зрелия мозък тя може да се прояви чрез няколко механизма, създаване на нови синаптични връзки между неврони и модификация на съществуващи синапси, а според някои най- нови проучвания и чрез неврогенеза-създаване на нови неврони.
Защо това е от значение?
Мозъчните разстройства се характеризират с увреждане на структурата и функцията на мозъка -нарушават се връзките между невроните на синаптично ниво, невроналните мрежи не вършат работата си пълноценно, което на ниво преживявания и поведение се проявява с разстроен психичен живот. Засягат се емоциите, възприятията, мисленето, волята, паметта, регулацията на поведението и съобразяването му с нормите и очакванията. Разстройството на мозъчната дейност е и разстройство на психичната дейност – също както няма психика без мозък.
Невропластичността и заучаването от опита обаче ни дават шанс!
Чрез образни изследвания на мозъка е доказано, че психотерапията променя структурно и функционално мозъка, тоест тя също действа на биологично и биохимично ниво подобно на медикаментите. Това важи и за словото, и за промените в поведението, и за новия преживелищен опит – въведен в живота на индивида. Изводът е, че е възможно да се лекуват психични разстройства и чрез медикаменти, и чрез психологически и поведенчески подходи.
Дали нормализирането на мозъчната дейност ще бъде извършено чрез психотерапия или медикиментозно лечение, е въпрос на правилна диагностика и много прецизна преценка, която трябва да бъде извършена от специалист – клиничен психолог или психиатър. Но общо взето и двата метода целят едно и също – макар и с различни средства. Много често двата метода се прилагат едновременно, като взаимно се допълват, за постигане на по-добри и бързи резултати. От изключителнa важност е да се знае, че:
НЯКОИ ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА, КАТО ШИЗОФРЕНИИ, ПСИХОЗИ И ДЕЛИР, В ТЯХНАТА ОСТРА ФАЗА, СА НАПЪЛНО НЕПОДАТЛИВИ НА ПСИХОТЕРАПИЯ! ПРИ ТЕЗИ ПАЦИЕНТИ Е АБСОЛЮТНО НАЛОЖИТЕЛНО ДА БЪДЕ ПРОВЕДЕНО МЕДИКАМЕНТОЗНО ЛЕЧЕНИЕ, КОЕТО СЕ ИЗВЪРШВА ОТ ПСИХИАТЪР! В противен случай те биха могли да бъдат опасни за себе си и хората около тях! От друга страна медикаментозното лечение е неефективно при така наречените личностови разстройства, които представляват по своята същност особености на характера, а не болестно състояние. Те могат да бъдат вродени или да настъпят след дългогодишни житейски проблеми, както и след продължителна употреба на психоактивни вещества, включително и алкохол. При тези състояния психотерапията е единственото възможно решение.
Психотерапията е метод, който е адресиран към широк кръг от проблеми. Като се започне с лечение на психични болести и се стигне до състояния на функционален дистрес, житейска дезориентация, фрустрации, насилие, деморализация и други, характерни за модерния живот.
Психотерапията се основава на процеса на междуличностно взаимодействие, между две или повече лица. Психотерапевтът отчита развитието на този процес и го насочва, като използва различни методи и техники, в зависимост от теоретичната си ориентация – школите, в които е обучен и индивидуалния си стил. Във всеки случай психотерапията изисква двустранно лично ангажиране на терапевта и пациента в помагаща връзка с обща цел, която има за задача да промени на когнитивно, афективно и поведенческо ниво. По този начин се въздейства на патогенните механизми на болестта, отстраняват се техните прояви и се подобрява качеството на живот, както и благосъстоянието на индивида.
Медикаментозната терапия се извършва чрез медикаменти. Тяхната цел е да повлияват функцията на невроналните мрежи и стимулират невропластичните процеси. Позитивната промяна на невронно и субклетъчно ниво се постига чрез въздействие върху различни мозъчни невротрансмитери: допамин, норадреналин, серотонин, ацетилхолин, гамааминомаслена киселина и други. Част от медикаментите, с които се цели постигането на тези цели са: антидепресанти, антипсихотици, стабилизатори на настроението, анксиолитици и транквиланти.
Последни коментари