Това е стихотворение, което съм писал преди повече от 20 години. Тогава нямах представа, че ще стана психолог….
Сега 20 години по- късно, съм наясно, че разумът е функция на неокортекса, емоциите на лимбичната система, а сърцето – сърцето е просто орган, който изпълнява командите на вегетативната нервна система.
Независимо от изминалите години и натрупан житейски опит, все още ми звучи актуално. По един прекрасен начин илюстрира вътрешните конфликти, които всички ние носим в душата си и нерядко плащаме висока цена за тях!
Дали съдбата ни жестока е
или жестоки сме сами?
Дали за грешките допуснати,
сърцето пак ще ни прости?
Сърцето плаче и се моли,
и настоява да се бори,
но разумът отново казва:
„сърцето трябва да мълчи“…!
Защо ли разумът решава?
Нали сърцето не греши?!
И разумът пребори се със сърцето…
Сърцето спря да го боли…
Душата, само тихо страда,
Когато разумът заспи…!
Последни коментари