Всички сме чували, че ревността е проява на любов, дори някои смятат, че липсата на ревност може да се класифицира като липса на любов. Други смятат, че ревността е липса на доверие и желание да обсебим партньора.
Трябва ли ревността да присъства в една връзка и какво всъщност е тя?
Ревността е страх от загуба на обекта, съпроводен от силно желание обекта да бъде запазен. Тя има три компомента: любов, недоверие и страх. Наистина, за да има ревност – трябва да има любов, но липсата на ревност в никакъв случай не може да се класифицира като липса на любов. Когато има доверие между партньорите, може да има любов без наличието на ревност.
В малки количества ревността може да бъде забавна, приятна и дори полезна за връзката, но когато е в големи количества – тя се превръща в „отрова“.
Страхът от загубата се превръща в „отрова“, която е успяла да погуби не една голяма любов!
Повечето хора се борят със страха от загубата на партньора, като правят проверки, налагат ограничения и поставят условия. Тези действия имат за цел да послужат като доказателство за любовта на отсрещната страна и да бъдат източник на спокойствие, но това не се случва. Понеже не намира нужното спокойствие тези действия се повтарят, но с нарастваща сила, защото новите доказателства трябва да са с по-голяма валидност. По правило, в повечето случаи тези действия имат точно противоположен ефект. Не само не донасят нужното спокойствие, но и несигурността нараства. Често се стига до „прегряване“ и психологически срив, с непредвидими и понякога дори фатални последици. Този процес е много мъчителен и за двете страни. Опасността за връзката е двойна: от една страна ревнуващият не намира нужното спокойствие, което може дори да го накара именно той да сложи край на връзката дори по изключително брутален начин. От друга страна „безкрайното доказване на любовта“ е натоварваща за другия партньор. Това много често се възприема от тестваният партньор като агресия: желание за надмощие, отнемане на свободата, намеса в личното пространство, манипулация, липса на любов и тн.
Непрестанното търсене на доказателства за любовта на партньора не носят успокоение, а точно обратното, водят до нарастваща несигурност и тревожност. Единият партньор може да даде само едната част от сигурността и доверието, на които се крепи една пълноценна връзка. Другата трябва да дойде от другият партньор. Доверието и сигурността се изграждат чрез вярата в собствените ни качества и тези на партньора. Убеждението, че сме равноправни партньори в една пълноценна връзка. За една пълноценна връзка, освен любов и страст е нужно и доверие!
Последни коментари