Напоследък ставаме свидетели на ужасяващи корупционни и престъпни схеми, в които участват цели фамилии и професионални съсловия. Оказва се, че огромен кръг от хора, възприемат корупцията, като нещо мръсно и непочтено, единствено поради факта, че не участват в нея. Защо корупцията и престъпността са толкова заразни? Дали те са присъщи само за хора без ценностна система и скрупули?
Живеем във времена, за които все по-често казваме, че няма ценности, но като психолог съм наясно, че това просто не е възможно. Ценностите и изграждането на ценностна система са неделима част от нашето психично функциониране. Неминуемо следва изводът, че не става въпрос за липса на ценностна система, а замяната на едни ценности с други. Какво в действителност е ценно, кой определя ценностната ни система, замисляли ли сте се над това?
Ценностната система е съвкупност от качества, вярвания и норми, които са, социално желателни, за определена група хора или дадено общество. Тоест за да бъде определено нещо като ценно, трябва да има кой да го цени…!
За нормалното психично функциониране неминуемо е нужна положителна Аз-концепция. Аз-концепцията е набор от характеристики, способности, нагласи и ценности, които според човека дефинират кой е той. Положителна Аз- концепция е пряко свързана с положителната самооценка това означава да живеем с усещането, че сме достатъчно добри, а в някои аспекти, дори по-добри, от групата или обществото, към което принадлежим. До колко това усещане отговаря на реалността е друг въпрос, но това е и друга тема.
От всичко казано по- горе става ясно, че ценностната система се изгражда под натиска на околните: семейството, обществото, социалната група, към която принадлежим. Тоест за изграждането на една ценностна система, неминуемо трябва да има одобрение на околните, независимо дали това одобрение е директно или индиректно. Имам предвид, че можем да се възхищаваме на дадено поведение директно, но можем да го осъждаме и същевременно да се възхищаваме на резултатите от него – комшията е крадец (това е лошо) ама каква хубава къща има…. каква кола кара….., нищо че жена му е…. ама какви дрехи носи….. и т.н.
Материалните ценности от средство за оцеляване, се превръщат в главни ценности, които заплашват да изместят всички останали. Материалното вече не е средство за оцеляване, а е източник на поддържане на положителна самооценка за все повече хора. Парите не са просто пари, с които можем да си купим някакви неща, нужни ни за нашето физическо оцеляване. Засилва се усещането, че материалното може да ни осигури всичко, че всичко се продава и може да биде купено…., всичко е въпрос на цена… Тъжно и много плашещо….
Освен нужно за нашето физическо оцеляване материалното може да бъде храна и за егото. За физическото ни оцеляване не е нужно много, но не така стоят нещата с егото – то понякога изисква неограничен финансов ресурс. Замисляли ли сте се, че всъщност разликата между мръсника и светеца е в това с какво се храни егото на всеки от тях?! Всеки от тях има различна ценностна система, но крайната цел е една – да се чувства значим!
Освен от задоволяване на своите физически потребности, всеки има нужда от задоволяването и на своите психични потребности. Въпросът е как? Стряскащо е, че все повече психични потребности се удовлетворяват чрез материалното. Добр е да се замислим, за какво ценим другите, как и защо, засвидетелстваме нашето уважение и подкрепа. Дали на това което се възхищаваме в действителност, заслужава възхищение и подкрепа. Ние влияем на ценностната система на хората около нас, както и те на нашата. Не забравяйте, че едно качество за да се запази, като ценност или превърне в такава, трябва да има кой да го цени!
А Вие как мислите, защо корупцията и престъпността са толкова заразни, а почтеността вече е на изчезване?!
Последни коментари