Винаги съм смятал, че истината е някъде по средата, или поне в повечето случаи. Това не е нежелание да се застане на твърда позиция, а по- скоро опит за търсене на истината.

Няма да крия, че третият пол,  на мен ми дойде малко в повече…. Това не се дължи на факта, че имам хомофобски разбирания, а на недоумението ми що е това „трети пол“. Ключово важно за намирането на истината е наличието на информация и възможността  тя да бъде интерпретирана по подходящ начин. Дори и да живея в заблуда, смятам, че притежавам и двете,и затова ще си позволя някои разсъждиния.

Полът е генетично зададен и е ясен за всеки индивид. Като изключим накои редки генетични аномалии (които не са обект  на тези разсъждения) половете са два. Тук драмата е друга, че се бъркат понятия като: пол, социална роля и сексуални предпочитания. Социалната роля  се променя през различните етапи на живота ни, тя може да бъде въпрос на личен избор. Промяната на социалната роля е част от нашето естествено развитие. Сексуалните предпочитания са заложени и те не се поддават на корекция – те не са въпрос на личен избор. Механизмът за формиране на сексуалните предпочитания е твърде сложен и до голяма степен е неясен, за това не смятам да се спирам на различните теории,  някои от които доста абсурдни. Важното в случея е ,че хомосексуализмът не е заразен, а и твърде слабо се влияе от социалната среда – това се фактите.  Защо тогава е този страх, защо тогава е това заклеймяване, отхвърляне?! Страх ни е, че някой може да ни зарази с хомосиксуализъм?! Е, няма как да стане- не се предава, нито по въздушно- капков, нито по кръвно-полов, дори по генетичен път. Тогава? Каква заплаха може да бъде комшията, колегата или приятелят ми гей?! Защо трябва да го мразя? Всъщност, като се замисля хомосексуалността е добра за моята хетеросексуалност – елиминира част от конкуренцията.

Тези хора трябват да бъдат приети, като част от обществото, те трябва да имат равни права. Смятам, че за личността трабва да се съди по нейните характеристики, а не по нейните сексуални предпочитания. Тук е мястото да отбележа, че се влиза в един порочен кръг- когато една личност е постоянно нападана и заклеймявана- тя заема отбранителна позиция. Това пречи да се разгърне нейният потенциал и на преден план  излизатат най- лошите й черти. Стига се да абсурдна ситуация, в която тези хора искат не равни, а абсурдни права, които вече са неприемливи за нашите социални роли. Нали говорим за равенство, за интеграция?!  Това няма как да се постигне с различни права!

Трети пол няма и няма как да има. Има сексуални предпочитания и социални роли. Някои сексуални предпочитания са в противоречие с някои социални роли. Не казвам, чи е справедливо, но това е реалността. За да получим нещо, трябва понякога да се откажем от друго. Разбира се аз съм за запазването на личния избор, но не смятам, че определени хора трябват да имат правото да прекрояват моят свят, по свой начин. Ако това се случи, тогава какво става с моите права?!

Психолог, психотерапевт Иван Власев