Гениалност и психични разстройства !

 

Още от дълбока древност психичните заболявания са събуждали неразбиране и страх. Те променят личността в посока, която е неразбираема и странна за околните. Може би именно поради тази причина те винаги са били обект на стигматизиране. Естествено, психичните отклонения имат своята соматична основа и всъщност не би трябвало да бъдат разглеждани по-различно от което и да е друго заболяване. За тяхната етиология се е знаело твърде малко през вековете. Психичните заболявания са били обвити в неразбиране и мистика. Именно поради тази причина се е създавало впечатление, че ние можем да бъдем господари на собствената си психика. Психичната болест променя личността по един неразбираем за околните начин, създавайки чувство на страх и срам. Независимо от своя увреждащ характер историята изобилства от личности, които независимо от своите психични проблеми, а може би именно заради тях, са оставили трайна следа в историята на човечеството.
На 2.07.1961 г. приключва живота си един от най-значимите американски писатели, автор на романи и кратки разкази, отличен с награда Пулицър през 1953 г. за разказа му „Старецът и морето“, носител на Нобелова награда за литература за 1954 г. Инцидент по време на лов – така вдовицата на Ърнест Хемингуей обяснява причината за неочакваната му смърт. Истината, обаче, е друга – Хемингуей сам слага край на живота си с любимата си ловна пушка по време на тежък депресивен епизод. Всъщност, това не е първия случай на самоубийство в семейството му – баща му се самоубива, когато той е на 30 години. Привиден повод за самоубийството е телесно заболяване и загубата на голяма сума пари.
Роден на 21.07.1899 г. в силно религиозно протестантско семейство, има 4 сестри и по-малък брат. Баща му още от малък го запалва с любовта си към природата. Ърнест израства като странен любител на лова, риболова и спортовете на открито. Отличава се със сила и физическа издръжливост. Има афинитет към екстремните изживявания, поради което често претърпява злополуки. Още от ранна детска възраст при него се забелязва проява на агресия, завишена самооценка и неоправдано поемане на рискове.
По време на ПСВ Хемингуей се записва доброволец и става шофьор на линейка. Ранен е сериозно в крака от мина, но въпреки болката успява да спаси един италиански войник, за което италианското правителство го награждава с медал за храброст. Докато се възстановява от раните започва връзка с една медицинска сестра, която е 7 години по-възрастна от него. Имат планове за брак, но не след дълго тя го изоставя. Тази любовна история вдъхновява Хемингуей по-късно да напише романът „Сбогом на оръжията“. След войната работи за кратко като журналист в Чикаго, по време на което среща Елизабет Ричърдсън. Тя е 8 години по-възрастна от него. Не след дълго се женят. Това е първият от общо 4-те брака в неговия живот. Когато не е зает с писане прекарва времето си в пътуване и екстремни занимания. През 1922 г. посещава Гърция и Турция за да предава репортажи за войната между двете страни, а през 1923 г. няколко пъти посещава Испания, за да наблюдава войни с бикове.
Хемингуей е високо продуктивен писател. Неговите романи са вдъхновени от реални събития в живота му. През 30-те години той написва едни от най-големите си произведения: „Пролетни войни“, „ И слънце изгрява“, „Сбогом на оръжията“, „Зелените хълмове на Африка“, „ Да имаш или да нямаш“. През 1940 г. излиза романът „За кого бият камбаните“, който по-късно е филмиран. През този период се жени още 2 пъти. Следва 10-годишен период на творческо безсилие, още един развод и една сватба. Завръща се на литературната сцена с романа „През реката към дърветата“, който е приет зле от критиците, но през 1952 г. излиза „Старецът и морето“, който е награден с Пулицър и възвръща неговата слава. През 1954 г. идва и най-голямото признание – Нобелова награда за литература.
Описан като бохем, известен със своите сафарита в Африка, дълбоководен риболов край бреговете на Куба, безкрайни запои, похождения по жени, сбивания, пътешествия и екстремни изживявания, той безпорно е една противоречива личност. Хемингуей има имидж на мъжкар, но зад тази сурова и екстремна външност всъщност се крие една доста лесно ранима душа, която вечно търси и все не може да намери покой. Още от ранни години започва да злоупотребява с алкохол. За известно време това не е особен проблем, но в последствие се появява сериозна зависимост, а в по-късните години и алкохолна психоза.
В наши дни дори на широката аудитория е известно, че Хемингуей е страдал от биполярно афективно разтройство, съпроводено със зависимост от алкохол. Но диагнозата е едно, а личността – друго. Всъщност, диагноза се поставя сравнително лесно, по-трудно се оценява личността, която, независимо от болестта, а може би именно заради нея, би могла да остави трайни следи в историята на човечеството. Безспорно една от значимите личности на 20-ти век, оставила трайна следа в световната литература, Хемингуей е прекрасен пример за това!

Психолог, психотерапевт Иван Власев

Снимка на Психолог Иван Власев - клинична и приложна психология.